Театралният специалист и критик Ина Божидарова и актрисата Стефани Лечева споделят своите впечатления от спектакъла “Майстора и Маргарита” и ярки спомени от изданията на фестивала през годините.
Много съм впечатлена от този прочит на „Майстора и Маргарита“. Текстът е толкова интересен, токова сложен и Николай Поляков е успял да включи няколкото пласта, които съществуват в него – реалния пласт на Русия през 1920-те години и времето на Йешуа. В същото време извежда като основна тема любовта между Майстора и Маргарита. Виждаме сложността на онзи свят, който отразява самият Булгаков. Всъщност това е един дълго писан текст и най-хубавото е, че Поляков успява да го преведе на сценичен език, така че да е понятен. Правят впечатление черните краски и дълбочините в мрака, които режисьорът е извадил на преден план. Това прави спектакъла актуален. И днес не можеш да предвидиш накъде отиваш. Винаги ще се сблъскаме с политическата интрига, която можем да видим при Пилат. Начинът му да движи света през интригата, през лъжата, през измамата. В същото време присъства и посредствеността на литературните среди, която постепенно залива и нас в последно време. В тази чувствителност към времето и към това, което се случва, мисля, че е най-голямото постижение на постановката.
Друга водеща тема тук е любовта. В спектакъла Маргарита е изведена като много силен образ. Жената изнася на гърба си любовта, понася страданията, понася всичките мъки в името на тази любов. Единствено тя носи вяра в творчеството. Майстора е много слаба фигура, творецът е слаб в такава действителност.
Режисьорът е успял да обедини екипа, който се справя чудесно и е увлечен в тази тема. Особено изпъква Воланд, разбира се. Живописна е фигурата на Бегемот и групата около Дявола. Най-бравурното е в тази група. Останалото е някак мрачно, изпълнено с черни краски. Червеното е в наметалото на Пилат, в кръвта върху Маргарита. Спомням си какво беше направил Теди Москов навремето. Балът при него беше като фантастично случване. Там някак си избухваше фантазията в невероятното, в магията, докато тук балът е страдание. Все едно влизаш в чистилището, откъдето излизат тези мрачни фигури, които една жена трябва да пребори. Мисля, че това е един сериозен прочит и постижение в съвременния театър.
На Международния театрален фестивал „Варненско лято“ са се случвали толкова много хубави неща! Едни от най-вълнуващите ми спомени е свързан с нещо, в което бях включена. Това беше гостуването на британската театрална авторка Сара Кейн, която водеше уъркшоп по драматургично писане. В този период у нас се появяваха първите нови автори след 1989 г. Тя дойде някъде към 2000 година. Беше изключително преживяване няколко пишещи да се срещнем с такъв автор и заедно да създадем текст. Първото ми такова преживяване беше тук и беше много вълнуващо. Всички бяха много доволни. На следващата година дойде британската режисьорка Кейти Мичъл и бях много горда, че мога да помогна такива хора да бъдат тук, в България, и най-вече на този фестивал. Само тук може да се случи такова нещо.
Стефани Лечева, актриса
„Майстора и Маргарита“ много ми хареса! Интересно е решението на спектакъла. Всички актьори се справиха прекрасно със задачата си – Рая Пеева, Койна Русева, която защитава образ на Воланд изключително добре. Според мен адаптацията на Поляков е много добра. Естествено, когато четеш една книга, съобразно въображението си имаш свои визии и интерпретации. Мисля, че режисьорът е успял да намери верния път към романа на Булгаков. В заключение мога да кажа, че спектакълът е прекрасен, с добре издържани и защитени образи от актьорите.
Стремя се да съм на фестивала още от неговото начало, само през последните две-три издания не успях да следя много добре програмата. В себе си съм запазила впечатления и красиви спомени за спектакъла на Александър Морфов „На дъното“, а също и от представленията от NT Live – миналата година гледах от тази програма „Сирано дьо Бержерак“ и беше великолепен! Въобще страхотни инициативи са прожекциите. Нашият театър – ДКТ „Васил Друмев“ през последните години е присъствал в селекцията два пъти с представленията „От тук започва България“ на Неда Соколовска и с „Нирвана“ на Максима Боева. Ние също се вписахме в този наистина страхотен фестивал. За мен е празник!