На 2 юни на сцена „Ротонда“ в Драматичния театър се представи книгата „Монолог на режисьора. Мемоари“ от Станчо Станчев. Водещ на събитието беше Виолета Тончева. С нея разговаря Анита Ангелова.
Преди малко премина представянето на книгата „Монолог на режисьора. Мемоари“ от Станчо Станчев. С какво според вас тази книга е важна за Варненския театър?
Ако Михаил Мутафов е актьорската емблема на Варненския театър, то Станчо Станчев е режисьорската. Той посвещава 32 години от житейския и творческия си път на Варненския театър, където работи от 1962 до 1992 година, когато го пенсионират. Но след това той продължава да поставя на тази сцена до 2008 г., което прави общо 41 години от творческата биография на Варненския драматичен театър и неговия едновековен юбилей. Това е само цифровата рамка на живота на Станчо Станчев, а смисълът на живота му, откритията, разбирането за театъра и всичко онова, което определя един режисьорски стил, е събрано в страниците на тази книга. Тя е построена като един спектакъл, има собствена драматургия, която много прилича на театралната. В нея има завръзка, кулминация, развръзка, подкрепени с различни гледни точки. Това са не само спомените на един режисьор за щастливите времена, когато е бил млад и е могъл да поставя своите мечти, а и неговото много критично отношение към случващото се в обществено-политически и социален контекст.
Сборникът съдържа професионална критика и рефлексии на други хора и режисьори. Тоест, Станчо Станчев не поставя само себе си в центъра на тази книга, а отдава дължимото и на други големи български режисьори като Гриша Островски, Желчо Мандаджиев, Вили Цанков, Леон Даниел, Крикор Азарян, Юлия Огнянова, Методи Андонов. И всичко това оформя личността на Станчо Станчев като един голям творец. Особено го отличаваше неговата самоирония, която с хипнотизиращия му светлосин поглед проникваше в човека отсреща, карайки го безмълвно да си задава въпроси. Какъвто е впрочем и смисълът на театъра въобще. Станчо Станчев беше изключителен човек!
Тази година фестивалът отбелязва тридесетгодишен юбилей. С какво го свързвате и бихте ли споделили свое ярко преживяване от изданията му през годините?
Радвам се, че този най-значим български театрален форум се провежда във Варна. Заявил естетическите си амбиции още в началото, той продължава да отстоява високите си критерии и високия си стил, показвайки съвременното ниво на световния театър с неговите търсения и тенденции. Мисля, че благодарение на фестивала българската публика се научи през последните години да съпреживява театъра не само като споделяне, емпатия и забавление, а и да го цени като възможност за различни прочити, различни концепции и различни визии за изкуство. В този смисъл фестивалът култивира вкуса на публиката. Това е важно, защото днес повече от всякога изкуството е не онова, което виждаме, а онова което караме другите да виждат.
Снимки: Росен Донев