Част от българската селекция на фестивала е и спектакълът „Майстора и Маргарита“ на Младежкия театър, отличен с наградата „Икар“ за режисурата на Николай Поляков. Десислава Василева се срещна с участващите в него актриси Койна Русева (награда „Икар“ за водеща женска роля) и Рая Пеева (номинация за „Икар“ за поддържаща женска роля).

 

Койна Русева: Кой може да каже кое е злото?

Какво е посланието към днешния зрител на образа ви на Воланд и как подходихте към изграждането на тази сложна роля?

Кой може да каже кое е злото? Кой може да разграничи злото от доброто и дали всъщност злото не съществува, за да изпъкне доброто? Тези преплитания между доброто и злото и  тънките граници между тях – това е важното в този велик роман според мен. Понякога всъщност злото се оказва в човешки облик, което е малко тъжно. Нещата могат да бъдат много подмолни. „Какво щеше да прави доброто, ако аз не съществувах?“, казва Воланд. Това мисля, че е лайтмотивът на моя персонаж.

Какво за вас беше най-ценно в работата ви върху този спектакъл?

Първо, че работя върху такъв прекрасен текст, какъвто е „Майстора и Маргарита“ на Булгаков и, второ, драматизацията на Николай Поляков е просто чудесна. Срещата ми с него след толкова време, след като ми е бил преподавател в НАТФИЗ през две от четирите години на следването ми там, беше много вълнуваща. За мен той е като моят професор Крикор Азарян и като доц. Тодор Колев. Това са моите бащи в професията. С него много хубаво работихме заедно. Доверихме се един на друг, защото все пак са изминали страшно много години от Театралната академия. Той ме водеше по един прекрасен път – да направя Воланд човек. Мисля, че го извървяхме заедно и репетициите за мен бяха празник.

Хореограф на спектакъла е Александър Манджуков, а музиката е дело на Асен Аврамов. Как тези два компонента се преплитат в представлението от ваша гледна точка?

Великолепно! В този спектакъл и в този текст на Булгаков има чудесен бал, който е описан феноменално. Това много трудно се постига на сцена, но мисля, че точно благодарение на феноменалната хореография на Манджуков и на нечовешката музика на Аврамов, тази магия се постигна. Много мои колеги и приятели, на които им споделих, че започвам репетиции по „Майстора и Маргарита“, казваха: „Е, как ще направите бала?“ Е, направихме го! Наистина се получи магично! Аз зад кулисите винаги много се вълнувам на тази сцена. Тогава имам съвсем малко участие, там са най-вече Рая Пеева и моите колеги, които са във вихъра си. Всеки път се вълнувам зад кулисите и всеки я път гледам оттам.

Тази година отбелязваме 30-тия юбилей на МТФ „Варненско лято“. С какво свързвате този фестивал и имате ли ярък спомен от някое от изданията му, който бихте искали да споделите?

Много се радвам, че трийста поредна година се случва този международен фестивал, за да можем и ние да гледаме театър не само на запис, а и на живо. Преди няколко години гледах феноменални представления тук. Да гледаш световен театър е удоволствие, защото записът просто не е същото преживяване. Много се радвам, че и ние можем да участваме с „Майстора и Маргарита“ на това кръгло издание, защото юбилей било само 50. Много е интересно да се срещаш с колеги и да обмениш опит, мисли! Изключително се вълнувам всеки път, когато присъствам на МТФ „Варненско лято“.

 

Рая Пеева: „Ролята на Маргарита отвори нова страница в живота ми“

„Майстора и Маргарита“ представя един антиутопичен свят и романът не е лесен за поставяне. С какви предизвикателства се сблъскахте в изграждането на Маргарита и с какво е по-различна от тази на Булгаков?

Изградих Маргарита с много доверие към режисьора, с много любов към самия роман. Не се стремя да направя една различна от Булгаков Маргарита. Напротив, стремя се да вървя по неговите стъпки, за да съм вярна. Защото ако си правя просто някаква Маргарита, няма да се получи. Булгаков е много по-умен от нас и трябва да слушаме великите автори като него.

С актьора Александър Хаджиангелов си партнирате в редица представления. Оказва ли влияние това дългогодишно партньорство по съвместната ви работа в спектакъла?

Да, оказва ни. С него започнахме да играем заедно в Хензел и Гретел и стигнахме чак до Майстора и Маргарита. Естествено, че оказва влияние, защото се познаваме много добре. Някак си дишаме по един и същи начин на сцената и си помагаме. Чувствам се много спокойна с него на сцената, а си мисля, че и той се чувства така. Затова избират нас двамата в любовни сюжети, защото има някаква химия между нас на сцената.

С какво ще запомните тази ваша роля?

С това, че ми отвори нова страница в живота, пренареди ми приоритетите и ме научи на истинската любов. Надявам се никога да не я забравя. Както и спектакълът да има много дълъг живот.

Тази година отбелязваме 30-тия юбилей на МТФ „Варненско лято“. С какво свързвате този фестивал и имате ли ярък спомен от някое от изданията му, който бихте искали да споделите?

Надявам се днес да е най-яркият ми спомен! Иначе на фестивала сме играли „Женска оправия“, студентски проект на режисьорската Анастасия Събева с нашия клас, когато завършвахме. Беше много вълнуващо, защото бяхме студенти и всички го приеха с много широки сърца. Въобще варненската публика е изумителна и аз много я харесвам. С много добро ще запомня този фестивал. Винаги с прекрасно отношение към нас и с големи купони.

Снимки: Гергана Дамянова