На 2 юни от 18:30 ч. на площад „Независимост“ публиката може да се въвлече във вихъра на спектакъла „Портокалите или любовта към…“ на младата режисьорска Анастасия Събева. Той съчетава по необичаен начин известната пиеса „Любовта към трите портокала“ от блестящия италиански драматург Карло Гоци от 18. век и стихотворение на модерния френски поет Жак Превер. Клоунада, музика, песни, танц и акробатика са сред основните изразни средства на актьорите, които подлагат гравитацията и пластичността си на изпитание. Албена Тагарева разговаря с Анастасия Събева за интереса ѝ към изкуството на площадния театър и неговата близост до актьорската природа.
От последните ти няколко представления ясно си личи влечението ти към площадния театър и принципите на комедия дел арте. До къде би искала да стигнеш, работейки в тази посока?
Бих се радвала да мога да развивам този жанр и средствата, с които си служи, защото смятам, че театърът е неизменно свързан с корените си, а площадната форма е една от тях. Иска ми се да мога да работя в различни жанрове и мащаби в тази посока и мисля, че когато са постигнати високи творчески резултати, публиката е истински благодарна и има необходимост от такъв тип представления.
Представлението „Портокалите или любовта към…“ е изградено на етюдния принцип. Коя беше обединяващата нишка и какво те водеше в процеса?
За мен като цяло водеща тема в изкуството е невъзможността на човек да постига мечтите си. Разминаването между очакванията и реалността, малките трагедии, които всекидневно съпътстват човек в разрива между това, което си представя, и това, което му се случва. Имено така човекът се превръща в обект и субект на изкуството. Това е основната тема на импровизационното представление, вдъхновено по „Любовта към трите портокала“ от Карло Гоци, което е изградено около глупостите, смеха и тъгата, които предизвикват човешките пороци, на пръв поглед наивни и невинни, но застрашителни, когато се разгърнат и получат сила и поле за развитие.
Как се отнасят актьорите към този жанр и подготвени ли са за неговите предизвикателства?
Докато работехме в тази, така да се каже свободна форма, ярко се открои ентусиазмът и желанието на актьорите да импровизират и да опитват различни средства и идеи в посоката на площадния театър. Това за мен е изключително важно и ценно, защото креативността на актьорски средства и вдъхновение в импровизациите е основното, което ме вълнува в театъра. Смятам, че българските актьори са изключително гъвкави и способни да използват както музикалните и пластически изразни средства, така и тези от психологическия театър; те имат необходимост и готовност да се развиват в различни жанрове. Възможността да натрупваме опит в областта на уличния театър и комедия дел арте е абсолютна необходимост на театралния небосклон и нужда както на артистите, така и на зрителите.