За своята роля на Кандидата в „Опашката“ Владимир Карамазов е отличен с наградата „Икар“ за водеща мъжка роля. Десислава Василева взе интервю от него по повод гостуването на спектакъла на фестивала.  

 „Опашката“ може да се впише в границите на политическия театър. С какво тази роля беше за вас по-специфична?

Не знам дали има такова понятие „политически театър“, но това е просто едно представление, чиято тематика е политическа. Дори не е чак толкова политическа, тъй като става въпрос и за много други неща. Политиката е само повод. Пиесата разкрива политически механизми на нашето време, но в същото време тя съдържа и други теми. Например темата за различните хора и дали сме толерантни към тях. Мисля, че това е изключително актуална тема тук, в България, защото не смятам че хората тук са толерантни към различните.

Различното за мен в изграждането на тази роля беше мащабът ѝ. По-скоро това ми беше интересно. От историята научих неща, които не знаех. Неща, за които може би съм се питал, но за които не съм намирал отговорите. „Опашката“ дава отговори на въпроси, които са ми любопитни. Но мащабът на цялото случване беше огромно предизвикателство. Играл съм много главни роли, но тази ме затрудни с обема си. Въпреки това се радвам, че я осъществих. Хубаво е актьорът да се тества дали може да изиграе нещо подобно – ролята изисква кондиция и енергия.

За първи път участвате в постановка в Плевенския театър. Как протече процесът на работа с трупата на театъра?

Една от причините, заради които приех тази роля, беше, че представлението ще се състои в много различна и неочаквана за мен театрална среда. Всичко познато за мен вече започна да не ме провокира. Всяка новост относно пространство, трупа, текст е наистина предизвикателна. Това, че представлението се осъществи в Плевен, за мен беше едно от най-хубавите неща, защото беше много различно от това, на което съм свикнал. Актьорите и мястото бяха на много сериозно ниво във всяко отношение. Точно заради това смятам, че спектакълът стана едно от театралните събития. Когато излезеш от зоната си на комфорт и се срещнеш с нови хора, нещата действително стават интересни и това се отразява на целия процес.

Тази година отбелязваме 30-ия юбилей на Международния театрален фестивал  „Варненско лято“. С какво свързвате този фестивал и имате ли ярък спомен от някое от изданията му, който бихте искали да споделите?

Когато чуя за театралния фестивал „Варненско лято“, ми изникват няколко неща. Те са много свързани с моите усещания. „Варненско лято“ се осъществява винаги в първия месеци на лятото, който за мен е изключителен. Всичко мирише  на свежо, на зелено. До театъра има едно пазарче, от което на фестивала винаги ядем череши. Фестивалът отбелязва началото на лятото. Той винаги е и първото море. Плажовете, черешите, хубавото време и фонтаните, които са пред театъра, създават атмосфера за едно страхотно лято.