След “Бели криле” на централния площад

Във вечерта на фестивалното откриване на 31 май площад “Независимост” пред Варненския театър беше завладян от мистични същества с огромни бели криле, огнени артисти, барабанисти и знаменосци. Уличното шоу “Бели криле” обедини нидерландската компания “Close-act” и трупата “Палячи – огнено и светлинно шоу” от Варна. Събрахме отзиви от Симон ван дер Бург, посланик на Кралство Нидерландия в България, подкрепили гостуването на “Close-act”, и от зрители на площада. Оказа се, че сред тях фестивалът има верни приятели и последователи…

Симон ван дер Бург, посланик на Кралство Нидерландия в България

За мен беше впечатляващо колко много хора се събраха тази вечер за уличното шоу „Бели криле“. Изпълнителите бяха фантастични и много ми допадна взаимодействието им с публиката. Беше чудесна вечер във Варна! Много е важно да се подкрепят изпълнителските изкуства. Нидерландия има интересни театрални компании и се радваме, че можем да ги представяме на този международен фестивал.

“Бели криле” Снимка: Росен Донев

ОТЗИВИ ОТ ПУБЛИКАТА

Владо Бочев

Спектакълът ми даде една чудесна емоция. Много хубаво се съчетаха двете шоута на холандци и българи. Огненият финал с българската трупа беше страхотен.  Нидерландският спектакъл ми напомняше на скандинавската култура като звучене, музика и цветове. Беше едно много хубаво начало на фестивала.

Не за първи път съм зрител на театралното „Варненско лято“, все пак съм варненец. Гледал съм различни неща от програмата през годините. Според мен Варна не може без този фестивал. За мен той е изключително важен, защото е събитие, с което съм израснал и което не пропускам. Моите деца също не пропускат и идват заедно с мен,  затова непременно трябва да го има. Тази година селекцията е много интересна и благодаря на организаторите за това случване!

“Бели криле” Снимка: Росен Донев

Кристияна Милкова

Възхитена съм от шоуто, което видях за откриването на фестивала. Поздравления към организаторите. Изпълнена съм само с хубави емоции и наистина си вдигнах вибрациите. За първи път гледам подобен тип уличен спектакъл. Предишни години на фестивала съм присъствала предимно на спектаклите, които се играят на основна сцена. Той е много важен с това, че са избрани постановки, които наистина си струва да се видят. Много съм доволна.

Елиза Герчева

Аз съм голям фен на театралния фестивал „Варненско лято“. Посещавам го от 30 години и винаги съм много впечатлена. Конкретно от това улично шоу съм възхитена, прекрасни са. Пресъздава се средновековният миракъл, който е бил празник на града. Нидерландската трупа възстановява именно това на кокили, с вещерски движения, с красотата на магията, която допълва топлото време и това, което ни предстои. Ние сме малък град без особено големи претенции, но с голям фестивал!

Едно от представленията, което ми е останало в съзнанието от фестивалните издания и до днес, е на Маргарита Младенова. Не мога да си спомня името му, но беше свързано с караконджули и демони. То разказваше за всички магии, които присъстват в нашия фолклор. Беше направено безупречно. Сещам се за още много неща. Има много чуждестранни спектакли, които са ми оставили много ярък спомен. Например сред тях са две версии на „Макбет“ – на италианска трупа от Сиракуза, както и в стила на китайската опера. Наистина в момента през главата ми минават изключително много неща. Представленията на Теди Москов през годините, които направиха голям скок. Малкият човек, малкият театър и големите неща, които иска. За мен този фестивал е един различен свят, който се отваря за малко и после се затваря. Аз много обичам театъра и го изживявам. Фестивалът наистина е много значи за мен, защото показва един алтернативен свят, който е сякаш от друга вселена. Въпреки че понякога сцената повтаря нещата от реалността и ни показва как ние играем и какво правим, за какво мислим и какво обичаме. Аз работя в съвсем различна сфера, полицай съм, но много обичам театъра. Трябва непрекъснато да си подаряваме вечери като тази!

“Бели криле” Снимка: Росен Донев

Елица Горанова, зрител

Тазгодишното откриване на  фестивала определено не остана незабелязано. Изнесената програма на площада пред входа на Драматичния театър беше подобаващо тържествена спрямо предстоящото събитие в културния живот на Варна. Пред нас се разкри гледката на ефирни бели пеперуди, извисени до звездния небосклон, танцуващи под звуците на пленителна мелодия. Границата между реалното и приказното в тази нощ беше почти недоловима.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.