Директорът на Театрално-музикален продуцентски център – Варна Даниела Димова споделя пред Десислава Василева своята емоция от откриването на фестивала.

Тази година театралният фестивал „Варненско лято“ отбелязва своето трийсто издание. Трийсет години негов домакин е Варненският драматичен театър. Какво според вас е значението на фестивала за институцията, която управлявате днес?

Трийсет е една много хубава възраст, която показва изключителната устойчивост на фестивала и неговия принос към българската театрална култура. Отзивчивостта, гостоприемството на Варненския театър са от самото начало, защото фестивалът е избрал да се случва не някъде другаде в България, а именно във Варна.

Плюсът за нашия театър от случването на фестивала тук със сигурност е култивирането на една много специална публика, която от година на година се доизгражда. Тази публика умее да разпознава качествения и високо професионален театър. Това е шанс и за варненската трупа, защото тя също произвежда представления с високи естетически стандарти, които се задават от фестивала.

Мерило за нашето сътрудничество с фестивала са най-тежките ковидни години, когато ние бяхме затворени и не можехме да  работим или работихме на 30% или 50% публика. Въпреки това миналата година фестивалът получи сцена и се състоя. В тези тежки времена втората ни сцена е затворена и е в строеж. Очакваме след година-две да имаме страхотна нова сцена „Филиал“ и тя отново да бъде отворена за фестивала.

 

Преди малко гледахте и откриващото представление „Бащата“ на Народния театър. Бихте ли споделили впечатленията си от спектакъла?

Спектакълът е изключително силен, много въздействащ, с много преврати в иначе стегнато структурираната история, която режисьорът Диана Добрева разказва по  неповторим начин. Бих могла да кажа, че детайлът, художественото осветление и резките промени в звуковата среда бяха много завладяващи. Оставиха публиката в тишина, за да може тя да чуе дъха на Владо Пенев, който е върховен в превъплъщаването си  в тази роля. За мен не е новина, че Мира Каланова може да направи тази сценография и костюми. Интересен беше подходът на Диана Добрева; до този момент съм я виждала в друга светлина. Тя обича да използва доста модерни похвати, богато и различно осветление. В този спектакъл тя постигна една изключителна интимност. Това, разбира се, се дължи на връзката между сценографията и режисурата. Една интимност, за която съм сигурна, съдейки по аплодисментите накрая, че докосна не само мен, а и целия препълнен салон на откриването на юбилейното 30-ето фестивално издание.