Анита Ангелова разговаря с театроведа Деница Езекиева за нейните впечатления от спектакъла „Бащата“ на Народния театър и за връзката ѝ с театралния фестивал. 

Току-що гледахте спектакъла „Бащата“, с който се откри фестивалът. Бихте ли споделили вашите впечатления от него?

„Бащата“ се занимава с една особено травматична тема, свързана с отношенията между родители и деца. Стигаме до усещането, че там, където се случва самото родителство и отношение между деца и родители, няма нищо и няма никого. Това е едно място без субект. Прекрасното в пиесата на Флориан Зелер и в постановката на Диана Добрева е усещането за тази пропаст, за тази бездна, като и за бездънната травма, която пораждат отношенията между близките хора. Другото, което ми се струва особено важно в тази конкретна постановка, е усещането за катастрофа и за срив в отношенията между хората и в близостта въобще. Като предчувствие за някаква по-голяма промяна, която ни очаква, когато става дума за връзките, които ни свързват. Не само като родители и деца, но и като някаква група, като общество. Друго, което е важно да кажем, е, че тази  постановка се опира на много добрите традиции на актьорския театър и разчита изцяло на това. Тук виждаме нейния голям успех. Ценен режисьорски подход е, че това представление се опитва да те вкара в един напълно несигурен свят и напълно несигурна представа за себе си и за реалността. През цялото време те държи в напрежение, че всъщност всичко, на което си основан, е напълно измислено и несъществуващо.

От кога са вашите спомени за театралния фестивал „Варненско лято“ и имате ли свое незабравимо преживяване на него?

За първи път се включих в фестивала през 2001 г., докато бях студентка, като част от екипа на тогавашния бюлетин. Оттогава за изминали повече от 20 години. Фестивалът носеше чувството за празник, за един напълно неповторим миг, който всяка година е различен. Другото много важно нещо за нас хората, които работим в театъра е това, че тук, на фестивала, много концентрирано се оглеждат моделите, в които съществува и мисли българският театър, процесите в него. Това не може да бъде усетено на никое друго място, освен на фестивала във Варна.