Преди началото на тазгодишното юбилейно издание разговаряме с неговия директор Николай Йорданов и с главния координатор на форума Асен Терзиев.
Тази година МТФ „Варненско лято“ отбелязва своя 30 годишен юбилей. С какво послание ще премине това издание?
Николай Йорданов: „Лабиринти на настоящето“ е мотото на трийсетото поредно издание на фестивала. То се случва във време, когото хуманизмът е поставен на изпитание, а човекът трябва отново да намери своята Човешка същност. Театърът предлага спасение, ако не от падащи бомби, то поне от собствената ни дезориентираност в сложния и различен свят на 21. век. Сцената проектира конфликтите на настоящето, безпокойствата за утрешния ден, но и паметта за нашето минало. Затова традиционната конференция в рамките на фестивала пък е под надслов „Лабиринти на паметта“.
Асен Терзиев: Това мото е свързано с кризисната ситуация, в която се намираме, когато човечеството се оказа отново изправено пред тежки изпитания. Точно когато се бяхме обнадеждили, че пандемията от Covid-19 отшумява, дойде февруари и Русия нападна Украйна… Визията, която художникът Венелин Шурелов изготви тази година, дава израз точно на тези безпокойства.
Действително това издание на фестивала се случва след две години на пандемия. Отразиха ли се те върху неговия формат и как повлияха на международната програма?
Николай Йорданов: Тази година фестивалът се завръща в голяма степен до своя традиционен формат, обхващащ множество събития в различни жанрове и форми. Безспорно рестрикциите около коронавируса повлияха на развитието на фестивала. През 2020 г. имахме изцяло дигитално издание, а през 2021 г. включихме в селекция предимно малоформатни събития. Тази година все още се чувстват последствията от пандемията и от ограниченията за международни пътувания, каквито имаше до месец март. Затова се лишихме от модула „Театрален шоукейс“, в който показвахме български спектакли пред специално поканени чуждестранни селекционери и критици, тъй като когато съставяхме програмата, не беше ясно какви ще бъдат възможностите за пътувания и публични събирания този юни. Но всяко предизвикателство ражда и търсене на нови възможности: международната ни селекция сега е съставена чрез три канала на комуникация с публиката – събития на живо, прожекции в киносалони на заснети спектакли и онлайн излъчвания в интернет.
Асен Терзиев: Безспорно годините на пандемия повлияха на фестивала. Пандемията все още не е напълно преминала и свикваме да живеем с нея. Ситуацията беше много несигурна почти през цялата година, което практически правеше почти невъзможно планирането на пътувания в международен план на големи представления. Затова в програмата отново сме заложили силно на театър на открито и ще открием тържествено фестивала със зрелищното дефиле „Бели криле“ на нидерландската компания “Close-Act” на централния площад във Варна. Отново партньор ни е Посолството на Нидерлания и се надяваме с този спектакъл да зарадваме варненската публика. Заложили сме на спектакъл на любимия на театралите словенски режисьор Йерней Лоренци, върху чието гостуване работим от няколко години – „Мъртвият идва за любимата си“ беше в селекцията на фестивала през 2020, но се провали заради пандемията. Заложили сме и на прожекции на големи спектакли, които така или иначе не могат да пътуват – ще покажем новата пиеса на Том Стопард „Леополдщат“ от програмата на Националния театър в Лондон на живо, както и дългоочаквания нов прочит на „Тартюф“ от режисьора Иво ван Хове в „Комеди Франсез“ от Париж, който е създаден специално по повод 400-годишнината от рождението на Молиер. Показваме и онлайн „Хамлетмашина“ от Хайнер Мюлер в класическата постановка на Робърт Уилсън в театър „Талия“ от Германия.
Тази година има силен акцент върху концертни прояви и върху вече споменатите улични спектакли. Фестивалът като че ли все повече разширява своите граници?
Николай Йорданов: Да. Липсата на достатъчни сценични пространства във Варна, поради излизането на сцена „Филиал“ в реконструкция, наложи търсене на други сцени. Улиците и площадите се оказаха подходящи пространства за програмирането на събития под открито небе, естествено с всички рискове на атмосферните изненади, но пък изпълващи града с фестивална атмосфера. В същото време засилихме още повече сътрудничеството си с международния музикален фестивал „Варненско лято“, с който през последните години заедно лансираме програма „Интермецо“. Това е друга възможност да се откриват интересни хибридни форми между театъра и музиката, между танца и музиката. Всъщност това е и наша фестивална стратегия – постоянно да търсим нови сценични форми и да разширяваме публиките си. Единственото условие и за традиционните, и за новите сценични форми да попаднат във фестивалния афиш, е високото художествено качество.
Асен Терзиев: Вярно е, че за първи път в програмата има толкова много събития на открито! Дори един от спектаклите от официалната селекция – „Мислещи тръстики“ на Театрална работилница „Сфумато“, ще гостува във Варна в специално създадена версия за открито и ще се представи на централния площад в града. Както каза и Николай Йорданов, концертните изяви са продължение на желанието ни да си подаваме ръка за сътрудничество с Международния музикален фестивал. Тази година в съвместния ни модул „Интермецо“ през август имаме възможност да покажем голям сценичен хит от световните сцени – „Летящият Бах“ на шампионите по брейк Flying Steps.
Имаме много силен акцент и върху паралелната програма – изложби, дискусии, представяния на книги. Всичко това е свързано с основната идея, че фестивалът, въпреки трудностите, трябва да бъде преди всичко място за срещи и диалог.
Как се промени фестивалът за изминалите 30 години?
Николай Йорданов: Всъщност международният театрален фестивал „Варненско лято“ е бил в постоянно развитие през тези три десетилетия. Първоначално той не беше международен, после се разслои на отделни модули „българска селекция“, „международна селекция“, „паралелна програма“, „театрален шоукейс“ (до 2019 г., но от 2023 г. се надяваме да го възстановим), спомената вече програма „Интермецо“. Същото така с всяко следващо издание в организацията и финансирането му се включваха различни партньори. Разбира се, трябва да отдадем заслуженото на двата основни и постоянни негови донора – Община Варна и Министерството на културата, благодарение на които фестивалът се е развивал устойчиво от своето създаване досега. И естествено през годините се сменят и много от хората, които пряко са имали роля в неговата организация и провеждане. На тази кръгла годишнина трябва да споменем бившите и настоящите ръководствата на Българска асоциация за театър, на Съюза на артистите в България, на сцените-домакини, на чуждите културни центрове в България като Британски съвет, Гьоте-институт, Френски институт, Италиански културен център, Център „Сервантес“, Чешки културен център и др., партньорските организации като „Арт офис“, Сдружение „Антракт“, Фондация „Хомо Луденс“, Фондация „Америка за България“, медийните и бизнес партньорите, както и десетките сътрудници на фестивала, работили за него през годините.
Асен Терзиев: Трудно ми е да отговоря само в няколко изречения на този въпрос. Случиха се толкова много неща – от фестивал на българския театър в самото си начало, той израсна до най-мащабното международно театрално събитие в страната. Много сме горди, че два пъти МТФ „Варненско лято“ бе отличен с лейбъла за качество „Европейски фестивал” част от платформата „Европа за фестивалите – фестивалите за Европа”.
Въпросите зададе Десислава Василева