Спектакълът „Фламенко: възраждане“ на Фламенко Балет Барселона гостува в рамките на програма „Интермецо“ на 9 юли в зала 1 на Фестивалния и конгресен център. „Неизчерпаемата енергията на Давид Гутиерес и неговите танцьори завладяха варненската публика“, споделя Жулиета Василева от екипа на фестивалния блог. Събрахме кратки отзиви за спектакъла.

 Петър Кауков, режисьор

Чудесни изпълнители! Концерт, който очевидно българската публика много топло приема, не само тук, но и на гостуването му в София. Знам че и там театралният салон е бил пълен. Посрещна се с много силна емоция от страна на зрителите. Явно южноевропейската кръв, която носим, много добре си кореспондира с колегите от Испания. Очевидно има симпатии към този жанр, изобщо и към този тип музика, този тип култура.

 

Жулиета Василева, студент

Много съм щастлива, че тази година Международният театрален фестивал „Варненско лято“ е отново на живо. Споделям несравнимата емоцията от преживяването на спектакъла „Фламенко: възраждане“. Неизчерпаемата енергията на Давид Гутиерес и неговите танцьори завладяха варненската публика, която не спираше да се радва заедно с тях. Останах изключително впечатлена и развълнувана от спектакъла, който ме зареди с множество позитивни емоции. Сърцето ми още продължава да тупти в ритъма на фламенкото.

Йордан Славейков, режисьор

Гледах тези великолепни хора и си давах сметка, че техният танц не служи само за удоволствие. Той не е просто удоволствен акт за тях. Видях физическите усилия, истинската страст и посветеност, с които те танцуват – особено главният танцьор Давид Гутиерес. Дадох си сметка, че неговият танц представлява битка на самия него с тялото му. Битка на духа, на нетленното над тленното. Много се зарадвах, че духът, тази божия искрица, която я има у всеки от нас, у него свети като факла и тя победи. Направи ми впечатление смяната на костюмите и на цветовете – хем класически, хем символистични. Започнаха с черни костюми, за да се види как се изразява тази страст, този екстатичен танц чрез цвета на костюма, чрез противопоставянето на дух и материя.  Проследих дали черното, дали оковите на черното, на земята, на плача, на скръбта, могат да удържат духа в рамка. Много се радвам, че не могат, за да се стигне до края, до червените рокли на жените, до чистата и първична страст, в която духът експлоадира. Мислех си защо спектакълът се казва „Фламенко: възраждане“. Този магичен, великолепен, необикновен танц никога не е изчезвал, за да се възражда. Може би в контекста на прословутата пандемия, която почти погуби целия културен живот в света, възраждането се състои в това, че отличните  артисти имаха възможност да споделят изкуството си с нас на живо и ние имахме възможност да го гледаме на живо – в театралната зала, тук и сега, а не опосредствано, не вкъщи пред компютъра. И слава Богу, че е така!

Споделено от: worldtheatreinsofia.wordpress.com