Музикално-драматичният и визуален пърформанс „Портрети на неизвестното“ е създаден от композитора Петър Дундаков, режисьора Явор Гърдев и сценографа Венелин Шурелов. Участват Ина Кънчева (сопрано), Василена Серафимова (маримба и перкусии), Маргарита Илиева (пиано), Иван Бърнев (в ролята на Кастор). Продуцент е Международният театрален фестивал „Варненско лято“, а премиерата е на 10 и 12 юли в Археологическия музей в морския град. Представяме ви откъс от интервю на Рада Езекиева с Явор Гърдев и Петър Дундаков за Портал “Култура”.
Театър (драматургична основа от Явор Гърдев), музика (дело на Петър Дундаков) и визуален език (създаден от Венелин Шурелов) изграждат спектакъла, който зрителите ще видят на 10 и 12 юли в Археологическия музей във Варна. Подобен хибриден формат ли е ключът към разбирането за изкуството днес?
Явор Гърдев: Тук особеностите на формата би трябвало да отстъпят пред обема на смисъла. С похватите на кое точно изкуство ще застанем пред потискащите обеми на мирозданието за мен има вторично значение. Първично значение има това дали се вълнуваме със сходно вълнение, дали се страхуваме със сходен страх и дали треперим със сходен трепет. Ако подобно сходство във вълнението, страха и трепета е налице, по-лесно ще съберем езиците на различните изкуства във Вавилонско стълпотворение.
Петър Дундаков: Предпазлив съм към думи като хибрид, съотнесени към изкуството, защото за мен то е форма на съществуване. Няма рецепта за него. Както животът е непредвидим, многопластов и същевременно прост, така е и с изкуството. Няма как нещо отвън да ни помогне да го направим по-модерно или отворено към нова публика. В крайна сметка спектакълът и изкуството следват развитието на човешката цивилизация и култура, на която не можем да сложим етикет.
Чия беше идеята за „Портрети на неизвестното“, кой кого „запали“ за проекта?
Явор Гърдев: Петър Дундаков предложи да се съберем в този проект, макар през годините с него да имахме и други опити да направим нещо подобно. Всъщност ние сме приятели от много отдавна. Едно време заедно следвахме и завършихме философия в Софийския университет. Петър се занимаваше повече с херменевтика, а аз повече с феноменология, но въпреки това заедно с още един наш приятел, който не се занимава с изкуство – Павел, си бяхме оформили своеобразен кръг, компания от трима постоянни дискутанти, в която водехме активни спорове и осъществявахме интелектуални пътешествия из сферите на хуманитаристиката и изкуствознанието. Това, разбира се, беше още преди Петър да стане школуван в Нидерландия композитор. Тогава той беше просто единият от „Тибетски сърца“, а аз – единият от „Триумвиратус“. В свободното от тези групи време се събирахме с нашия приятел Павел и обсъждахме Хайдегер, Хусерл и Гадамер. Бяха мрачно-хубави години. И така, миналото лято Петър ме „запали“ за проекта, през есента започнахме работните срещи, композиторската и драматургическата работа по него, а по-късно заедно с продуциращия проекта екип на Варненския театрален фестивал избистрихме идеята да поканим и Венко Шурелов, който с помощта на Елица Георгиева се зае с визуалния облик на този интердисциплинарен пърформанс.
Петър Дундаков: Този проект за мен започна през 2019 г., когато написах „Портрет на неизвестното“ – музикално произведение за сопрано, пиано и класическа перкусия. Направих и либретото в него. Вдъхновението дойде от рефлексията ми върху времето, в което живеем, и перцепцията за бъдеще. Неусетно се върнах към едни други години от живота си, през 80-те и 90-те, когато усещането за това пред нас беше много по-отворено и предвещаваше сякаш съвсем нов свят. Сравнявам го с това, което е в момента – прогресът е насочен към пълното изчерпване на неизвестните параметри на живота. Към избродим свят, предвидим и дълготраен живот на Земята и в Космоса. Светът започва да изглежда все повече контролируем, а това, което започва да липсва в него, е непознатото, неизвестното. Все по-малко сме изкушени от него, независимо че то непрекъснато ни напомня за себе си. Това беше първичният ми размисъл и вдъхновение за създаването на музикалното произведение – диалектиката между прогреса и непознатото. Впоследствие реших по линия на развитие на смисъла да прибавя към оперното сопрано наратив и разказвач, тоест породи се синтетичен формат. Идеята имаше потенциал да се разгърне в спектакъл, в който музиката и разказът да са равностойни. Варненският театрален фестивал се заинтересува и стана продуцент, за което съм много благодарен. Поканих Явор да напише драматургичен текст, който да застане като гръбнак на музикалната част. В спектакъла ни текстът и музиката имат своето самостоятелно значение, като едновременно с това образуват заедно смисли, без едното да илюстрира другото или обратно. Впоследствие към нас се присъедини и Венко Шурелов.
И двамата сте били нееднократно свързани с програмата на театралния фестивал „Варненско лято“. Кои моменти в развитието му откроявате?
Явор Гърдев: Фестивалът „Варненско лято“ от 1994 г. насам (когато още бях студент и участвах в списването на бюлетина) маркира за мен един период от годината, в който (с много редки изключения) осъществявам традиционното годишно пътуване към Варна. Това задължително юнско пътуване, което тази година за първи път е юлско, за мен не е просто част от професионалния или социалния календар, но вече и от биологичния. То по някакъв начин отмерва времето. И въпреки че етапите и тенденциите вече се напластяват и смесват в паметта ми, имам множество разбуждащи се спомени, които изскачат на всеки ъгъл във Варна и ме връщат както към щастливи и безметежни, така и към тревожни моменти. Варна е сериозна част от емоционалната история на живота ми.
Петър Дундаков: За мен е изключително важно, че освен представяне на интернационална програма, запознаване на българската публика с най-новите и актуални спектакли от европейските театри, „Варненско лято“ продуцира и собствени неща, какъвто е и нашият проект „Портрети на неизвестното“. Това е белег за развитие, за по-голяма смисленост на фестивала – да се осъществяваш не само като селектор, но и като активно участващ с произведения, които отправят въпроси за бъдещето на музиката и театъра.