На 5 юли като част от българската селекция на фестивала бе представен спектакълът „Империя на красотата – Мадам Рубинщайн“ с режисьор Бойка Велкова по пиесата на австралийския драматург Джон Мисто, продукция на Сатиричния театър. Отзиви за него от актрисата Грациела Бъчварова и журналистката Даниела Стойнова.

Грациела Бъчварова, актриса

От трите представления, които гледах на фестивала, като игра и режисура най-много ми хареса „Боклук“. „Империя на красотата – Мадам Рубинщайн“ си има своите хубави страни, има и неща, които на мен не ми достигат. Основно в режисурата, защото не можеш да играеш главна роля и да обхванеш всичко. Това е пиеса, сякаш специално за Бойка Велкова. Ролята сякаш е специално за нея. Това, което се изисква за този образ, тя го умее, прави го превъзходно, защото е един много фин човек. Била е балерина и тя го показва със своята пластика. Публиката се задоволява, гледаше с интерес, което за актьора е най-важното.

Даниела Стойнова, журналист

Спектакълът на Бойка Велкова за мен беше много интересен. В него виждаме две актриси, които са много талантливи и имат различен цвят, различен натюрел. Те блестящо си партнираха. Силвия Лулчева е изящна, интелигентна. За мен Бойка Велкова е символ на истинската актриса, която носи цялата прелест на изкуството. Хареса ми и прекрасната музика на Теодосий Спасов. Въобще цялата тази бляскавост на тогавашното време. Същевременно то е имало противоречив характер. В спектакъла се виждат образи на две силни личности, действителни личности, символи на големи козметични империи, които наистина са показали на жените как да се грижат за себе си. Обаче виждаме, че в крайна сметка това са две уязвими жени, които страдат, които са живели много тежко детство, но въпреки това показват силата на човешкия дух. За мен това е най-големият урок – че те дават пример на доста жени, които се чувстват несигурни в днешно време,  че трябва да се отстояват. Ако са сигурни в това, че имат талант, че имат желание нещо да правят, да имат характера да го постигнат, защото има много талантливи хора, които в край сметка не постигат никаква реализация точно заради липсата на характер. Спектакълът показва, че от нищото може да се издигнеш. Те са успели да постигнат върха, благодарение на силния си характер, талант и на това, че не са се отказали. Михаил Сървански също беше интересен.

През цялото време в спектакъла имаше хумор, който на мен много ми допадна. Това липсва на днешния театър. Той малко затъва една самоанализа, бърка доста на дълбоко в мрачните дълбини на душата, а човек все пак има нужда като отиде на театър, да има някаква надежда и светлина. Този спектакъл дава това.