Пиесата на Елена Телбис „Боклук“ и нейната постановка под режисурата на Ивайло Христов на сцената на Театър 199 в София се превърнаха в едно от безспорните събития на изминаващия сезон. Спектакълът стана част и от българската селекция на фестивала. Той се изигра на 4 юли на основната сцена на Драматичния театър и след него имаше среща-разговор с режисьора, авторката на текста и актрисите Анастасия Лютова, Светлана Янчева и Весела Бабинова, модериран от проф. Камелия Николова. Представяме ви извадки от нея.  

Камелия Николова: Спектакълът „Боклук“ е част от българската селекция на тазгодишния театрален фестивал „Варненско лято“. Имаме голямото удоволствие да видим този спектакъл на варненска сцена в чудесното изпълнение на актрисите Анастасия Лютова, Весела Бабинова и Светлана Янчева; Ивайло Христов, забележителният актьор, в случая е режисьор, актрисата Елена Телбис тук е в по-различна роля на драматург, автор на нова българска пиеса. Тя печели конкурса на столичния Театър 199 за българска драматургия, вследствие на което е поставена на негова сцена. Това е едно от най-награждаваните представления през последния сезон – пиесата получи двете най-престижни награди „Икар“ и „Аскеер“ за драматургичен текст, а спектакълът получи двете награди и за най-добро представление. Анастасия Лютова получи наградата „Аскеер“ за най-добра актриса за водеща женска роля, има  номинации за Светлана Янчева за водеща роля („Икар“) и за Ивайло Христов за най-добра режисура („Аскеер“). Да започнем с въпрос към директора на МТФ „Варненско лято“ проф. Николай Йорданов. Какво точно Ви накара да селекционирате това представление?

Николай Йорданов: Това е идеален спектакъл за фестивала, защото той събира няколко постижения. Изброиха се преди малко наградите, които са напълно заслужени. Имаме една интересна драматургия, при това написана от успешна актриса. Имаме чудесно актьорско изпълнение. Имаме добра режисура. Изобщо всичко в този спектакъл ни кара да си мислим, че той ще намери комуникация с публиката и тази вечер аплодисментите го доказаха. И още нещо според мен много интересно. Самият Театър 199 присъства с две постановки на фестивала тази година. Те показват еднотипни ситуации, три женски съдби от един съвременен финландски автор в „Хаос“ и един съвременен български автор в „Боклук“. Това също беше едно интересно предизвикателство – да ги покажем заедно и да видим как ще се случи комуникацията с публиката.

Камелия Николова: Обръщам се към Ивайло Христов в качеството му на режисьор на спектакъла. Какво те накара да поставиш тази пиеса? Какво те провокира в нея?

Ивайло Христов: Не знаех, че Елена е подала пиесата си в конкурса на Театър 199, за който изказвам страшни благодарности. Смятам, че няма как да има български театър без българска драматургия и това е много ценно. Текстът е онова, което ме мотивира. Темата за отчуждението не е проблем от днес или от вчера. Когато прочетох текста, се попитах кога последно си обадих на сестра си. Оказа се, че се чувам с нея само по празници, или когато се чуем, разговорът е дежурен, без наистина да се задълбоча в това как се чувства собствената ми сестра. Това много ме провокира лично. Провокира ме и всичко останало вътре – интересните характери, развитието на ситуацията, обратите. Откакто беше студентка знам, че Елена пише и има чудесно чувство за хумор, което не се среща често. Разпределението, което тя си беше направила точно за тези три актриси, още повече ме вдъхнови, защото е много ценно, когато един автор вижда персонажите си с лице, с характер.

Камелия Николова: Елена, какво те накара да напишеш тази пиеса? По време на самото писане повече като актриса ли си представяше образите на тези три жени или повече се отстраняваше от тях?

Елена Телбис: Спомням си, когато видях във Фейсбук, че Театър 199 ще организира конкурс, си казах, че ще напиша пиеса. До ден днешен нямам обяснение как така се получи. Седнах да пиша, без да имам никаква тема в главата си. Реших ролите да са женски, да са три и да са на сестри. За около месец и половина написах текста. Исках да е нещо, в което да мога да изиграя всяка една от трите роли. Мислех си и за трите актриси тук – Анастасия, Светлана и Весела, да направя ролите за тях и на тях да им е много интересно. Постоянно им звънях, за да се съветвам с тях. Щастлива съм, че се събрахме, че се получи.

Камелия Николова: Както стана въпрос, пиесата я открива самият Театър 199, тук е и Анна Монова, неговият директор. Те насърчават създаването на нова българска драматургия именно чрез своя конкурс, който вече за шести път организират. Пиесата печели първо място и наградата на конкурса. Бих искала да задам въпрос към трите актриси Весела Бабинова, Светлана Янчева, Анастасия Лютова. Разбрахме от Елена, че вие всъщност добре сте познавали това, което ще играете. Но когато се срещнахте с тези роли, намерихте ли нещо, което ви се видя особено важно за вас, което ви откри някакъв личен момент? Текстът отвори ли във вас някакви лични чувства, емоции, прозрения?

Светлана Янчева: Да, моментално! Самата ситуация за мен е много близка и позната, попадала съм в подобна. По някакъв начин тази пиеса започна да се превръща в лична история. Това, което ми хареса най-много в текста, е, че в него има изповедалност. Сигурна съм, че Елена го е написала наведнъж, но тя има много конкретни неща предвид. Има някаква безусловна честност, просто Елена не лъже, което се усеща вътре и са много верни нещата, през които се преминава. Диалогът е удобен за игра, много е земен, като емоционална партитура е.

Весела Бабинова: Преди всяко представление винаги си мисля за майка ми. Става ми мъчно, когато си мисля за нея и въобще за това представление. Как често пъти възприемаш твой близък човек за даденост, като част от твоя живот. Мисля, че пиесата е невероятна и до ден-днешен не мога да повярвам как Елена седна и я написа за месец и половина. Това, което ми харесва, е, че тя сякаш се стараеше да направи персонажите ни много различни от това, което сме играли до момента. Женски персонажи, с които не сме се сблъсквали. Това беше много ценно за нас като опит и преживяване.

Анастасия Лютова Снимка: Росен ДоневАнастасия Лютова: За всички историята е вълнуваща и може да бъде преживяна през собствения опит. Предполагам, че и за зрителите тя е валидна и емоционална, което е много хубаво. Мисля, че отчасти на това се дължи плътният контакт, който се усеща в залата, когато започне представлението. За мен е изключително ценно и вдъхновяващо, когато едни хора, които са дълги години приятели, харесват се, харесват това, което правят, имат възможността да работят заедно и могат да въплътят тази енергия в конкретен проект. Тук всеки един има изключителен принос това да се случи.

Ангелина Георгиева, театровед: Действително конкурсът за камерна пиеса на Театър 199 стана важен инструмент за откриване на нови автори. Той откри Яна Борисова като автор, сега и Елена Телбис. От съществено значение е, че театърът след това позволява тези пиеси да се поставят на негова сцена и така да се сформират екипи, което по всичко личи е важна предпоставка за финалния успешен резултат. Сега разбираме, че за вас това е много личен проект. Не за всяка актриса се пишат специално роли и бих искала да попитам актрисите каква беше добавената стойност, че тези роли са писани за вас, а и вие сте участвали до известна степен в творческия процес? И какъв съвет бихте дали на млади български автори, които искат да пишат драматургия?

Весела Бабинова: Не мога да кажа, че когато Елена ни каза, че вижда тези три жени специално като нас, съм си помислила, че подходът ми към ролята ще е друг. Подходих че по абсолютно същия начин, както бих подходила и ако беше някаква друга пиеса. Не съм се поласкала, беше ми приятно, защото сме приятелки от дълги години и това беше всъщност нещото, което най-много ме зарадва. И нямах търпение да репетираме и да създадем това представление. Бях сигурна, че текстът ще е драматичен, със страхотно чувство за хумор, което липсва и рядко се среща. Не мисля, че някоя от нас е подходила по различен начин, знаейки, че ролята е създадена за нея. Хвърляш се и това е. За младите автори съветът ми е да пишат, да опитват и да четат.

Зрител: Аз съм изкушен от театъра човек и представлението много ми хареса. Смятам, че много добре се е получило, защото всичко е живо, истинско. Поздравления за режисьора! И нещо друго много важно, то не е конюнктурно. Тази пиеса може да бъде актуална по всяко време.

Теа Денолюбова, главен редактор на сайта за култура и изкуство “АртАкция“