Елена Владова е журналист, преводач, автор на пиеси за куклен театър и редактор на електронното издание за култура „Градското списание“ (www.urban-mag.com). Тя е дългогодишен зрител на фестивала и я помолихме за отзив за спектакъла на Теди Москов „Няма да платим! Няма да платим!“ и за коментар на фестивалната програма
Радвам се, че отново има фестивал, защото, разбира се, театърът трябва да се гледа на живо. Колкото и да е хубаво човек да има възможност да види други неща онлайн. Това не се отнася само за театъра, но и за киното, а също и за ученето. На миналогодишното дигитално издание изгледах някои от излъчванията. Видях спектакли, за които не знаех досега. Беше интересно. Хубаво е това да продължи. Дори в интервю, което направих с Николай Йорданов, той каза, че най-вероятно тези излъчвания няма да бъдат спрени. Виждам, че по света много фестивали така започнаха да процедират и да се случват като хибридни издания. Имат спектакли на живо, но също така имат и онлайн излъчвания, които съответно привличат друга публика. Това не е тази, която е на място. По този начин и други хора придобиват представа за театъра и това е хубаво.
Мога да кажа, че от 2000 г. посещавам фестивала и съм свикнала откриването да е на 1 юни. Винаги го свързвам с началото на лятото. Ще бъде хубаво в бъдеще пак да се провежда в обичайния период.
Сега гледах спектакъла на Теди Москов „Няма да платим! Няма да платим!“. Теди Москов си има стил на работа. Аз не съм нито изненадана, нито разочарована от представлението. Преди около 10 години имаше период, в който работех във Варненския куклен театър и тогава той постави там едно представление, а аз влизах служебно на репетиции. Така видях донякъде начина, по който върви работният му процес. Пиесата на Дарио Фо е много известна и мисля, че и до днес звучи актуално. В спектакъла на Теди Москов си има всичко от неговия театър. Има я характерната за него клоунада, има го фарсът, кукленият театър… През тях той поднася социални теми, което може би не се харесва на всеки. Има някои скрити моменти, които не всеки улавя. Има препратки към други произведения, към телевизионни предавания, към съвременния живот. Това е характерно за неговия начин на работа.
Видях, че той определя спектакъла като „най-смешното си представление“. Не бих казала, че другите му, които съм гледала, не са смешни. Ако направя някакъв паралел в работата му, сега има увеличаване на псувните, които изричат персонажите.
Спектакълът му е изключително актуален. Той прилага своеобразен абсурдистки подход – може да ти е смешно, но всъщност е сериозно.
От програмата на фестивала очаквам с нетърпение вертикалния танц на открито „Полетът“. Фестивалът е организирал вече подобни събития и такива спектакли много ми харесват. Намирам ги за изключително любопитни. Ще гледам с интерес също „Боклук“, както и „Портрети на неизвестното“, което е продукция на фестивала. Това, че могат да се създават спектакли за фестивала, е наистина много хубаво.
Материала подготвиха: Десислава Василева и Жулиета Василева