Десислава Василева разговаря с Николай Йорданов, директор на Международния театрален фестивал „Варненско лято“, и с Асен Терзиев – негов главен координатор.
Въпреки препятствията и трудностите, пред които сме изправени последната година и половина по време на пандемия, театралният фестивал „Варненско лято“ открива своето 29-о издание и то на живо. Какви бяха предизвикателствата, с които се сблъскахте при неговата подготовка?
Николай Йорданов: Може да започнем от това, че самото решение тазгодишното издание на фестивала да се състои на живо беше рисково, тъй като за подготовката на един фестивал са необходими няколко месеца. Когато обсъждахме тази възможност през декември, ситуацията не беше особено оптимистична. Въпреки това все пак оставихме някакви опции. Януари потвърдихме окончателно нашето решение. Не искахме да повтаряме иначе успешното миналогодишно издание в дигитален формат. Решихме да направим опит все пак да се срещнем с варненската публика. Разбира се, намаленият капацитет, затрудненото международно движение на трупите, намалените финанси са неща, които все са предизвикателства, или както ние ги наричаме – трудности.
Асен Терзиев: В този ред на мисли това е и основна причина, поради която фестивалът не се случва в своя традиционен период. Ние винаги сме започвали на 1 юни, когато протича откриването първо с празник в Кукления театър във Варна, който показва спектакъл за децата. Вечерта обикновено сме имали тържествено откриване с голям спектакъл, международен или на някой от големите български театри. Тази година заради пандемията преместихме изданието по-късно с твърдото решение и желание да го направим въпреки всичко на живо. Програмата е по-редуцирана, няма ги обичайните модули, имаме една по-обобщена програма.
Какъв е характерът на програмата тази година и какво ви ръководеше в избора на спектакли?
Николай Йорданов: Нека да кажем, че ние трябваше да се движим в рамките на ограничението спектаклите да са по-малки и по-мобилни, да няма струпване на твърде много хора на сцената и сред техническите екипи. Опитахме да откроим същественото, което се е случило през последния сезон, а и отчасти от по-миналия. Спектакли, които са получавали награди като „Икар“ и „Аскеер“. Спектакли, които са ни направили впечатление, че могат да бъдат комуникативни с варненската публика. Това е много важно в тази ситуация. Трябваше да оформим афиш, който ще е верен на водещия ни принцип да има мозайка от жанрове, от тематични посоки и, разбира се, от сценични подходи и видове театър. Това разтваря ветрилото към различни публики във Варна. В това отношение искам да подчертая, че не се отказахме от модула „Интермецо“, който правим съвместно с музикалния фестивал „Варненско лято“. Партньорството ни продължава вече няколко години. В „Интермецо“ ще покажем няколко неща, включително нашата продукция „Портрети на неизвестното“. Основни автори в нея са композиторът Петър Дундаков, Явор Гърдев (като драматург и режисьор) и визуалният артист Венелин Шурелов. На сцената ще излязат чудесно изпълнителско музикално трио и актьорът Иван Бърнев. Под знака на „Интермецо“ ще покажем и други интересни спектакли, сред които е и „Фламенко: възраждане“ от Испания. Опитахме се и да осъществим събития, формирани специално за фестивала, като например представянето на книгата за Цветана Манева заедно с концерт на Милен Кукошаров. В подхода си отново заложихме на принципи, които се стремим да отстояваме през годините.
Асен Терзиев: Друга трудност и предизвикателство беше свързана с един дългоочакван проект, който се надявам догодина, когато ще бъде 30-ото издание на фестивала, да бъде завършен. Става въпрос за ремонта на сцена „Филиал“ на Драматичен театър – Варна, която в момента не работи.
Николай Йорданов: Ремонтът ще започне даже по време на фестивала.
Асен Терзиев: Да, той беше наистина дългоочакван и дано да завърши успешно. Както каза Николай Йорданов, от прагматична гледна точка в българската селекцията се насочихме към това, което пандемията позволява да реализираме. Спектакли с по-камерно звучене, които по-лесно могат да пътуват и наистина няма да бъдат заплаха за хората. Мисля, че успяхме да уловим някои от събитията от последния сезон. Това са спектакли, които провокираха зрителски успех, отзиви и рецензии в пресата и около тях се създаде шум. Награди като „Икар“ и „Аскеер“ откроиха по различен начин и отбелязаха събития като „Боклук“ от Елена Телбис в постановка на Ивайло Христов в Театър 199, „Плач на ангел“ от Стефан Цанев в постановка на Стоян Радев в Народния театър, „Тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта“ с режисьор Василена Радева… Получава се много интересен фокус върху нови български текстове. А представленията се прочуха и защото повдигнаха важни проблеми.
Вие споменахте три от заглавията в българската селекция, които са по нови български текстове. Развитието на националната драматургия и социалната роля на театъра са теми на планираните обсъждания след спектаклите „Боклук“ и „Тяло, захвърлено под ъгъл…“. Кои са основните послания, които бихте искали да отправите към професионалната общност и към широката публика с тях?
Николай Йорданов: Безспорно всеки театър може да съществува, ако има и драматургия която да го захранва. Тя е точно толкова важна, колкото и преводната драматургия, която е от цял свят и в нея има по-голям избор. Но докато не се активизира писането на текстове, които да захранват театралния живот на мястото, където се случва театърът, той винаги ще бъде малко или много вторичен. Затова ние се радваме на всеки нов текст, който е намерил своята сценична реализация. Това са и причините да искаме да организираме срещи около тези спектакли, да коментираме, защото те задават все пак някакви нови посоки. В тази изключително трудна ситуация се радвам, че се намериха текстове, по които се създадоха представления и те спечелиха доверието на публиката и на професионалната общност. А това не е малко. За нас това е основната ценност в този избор.
Асен Терзиев: Аз ще се захвана за последните думи на Николай Йорданов, които ми се струват много важни. Правило ми е впечатление, че около дебатите за новата българска драматургия винаги нещата се въртят около оплаквания как в България няма подходящи условия за създаване на драматургия, на което вътрешно винаги съм възразявал. Без да казвам, че условията са идеални, мисля, че за развитие на българска драматургия има доста стимули, които за други неща в българския театър няма, но това е по-голяма тема. Много е важно да се отбележи, когато нови български текстове успеят да се свържат с публиката. Преди няколко години това постигна Яна Борисова с нейната трилогия „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „Хората от Оз“. Сега новооткритието, отново на Театър 199, е Елена Телбис с нейната пиеса „Боклук“ под режисурата на Ивайло Христов. Те успяха да направят един много силен спектакъл, който е събитие не само за театралната общност. Можем да споменем още Стефан Цанев с „Плач на ангел“ и проекта на Василена Радева по книга, която проблематизира важен социален проблем.
Николай Йорданов: Хубаво е да се създават нови текстове за театър, но основната връзка е между текста и технологията на правене на спектакъла. Неслучайно виждаме три текста, родени от една актриса, една режисьорка и от един писател, който обаче много години е бил драматург в театър и познава театралната машина из основи. Тази връзка между пишещите и правенето на театър е добре да се стимулира още, защото само и единствено тогава, когато драматургът се докосне до живото правене на театър, тогава наистина можем да очакваме развитие, а не отделно конкретно постижение. За мен това е като едно интересно заключение предвид авторите, чиито текстове участват в селекцията.
Тази година на фестивала отново ще присъстват и чуждестранни спектакли, като само един от тях ще е с кинопрожекция. Какво направи възможно осъществяването на международната селекция и какво си поставяте за цел с нея тази година?
Николай Йорданов: Не искахме фестивалът да прозвучи само с национална селекция, а да отстоим все пак международните проекти, които имаме. Не показваме всички, които бяхме планирали за миналогодишното издание преди пандемията, но все пак успяхме да организираме гостуването на част от тях, която много държим да се случи. Усилията ни бяха насочени към съвместна работа с поканените трупи по преодоляването на ситуацията, в която всички се намираме. Това е свързано с готовността те да пътуват, с възможността ние да ги настаним и да осигурим нормални условия за работа тук, в България, да платим и PCR тестовете, които са задължителни… Цялата технология на международния обмен не е никак лека особено в ситуация като днешната с наложените от пандемията рестрикции. Даваме си сметка, че България е откъсната от активния международен обмен, било то по финансови причини, било по технологични причини, било поради нагласи, ако искате, на българските театри да се взират само в собствената си продукция, за което те надали са виновни, тъй като системата в момента е такава. Даваме си сметка, че е много важно да показваме едновременно българска и международна продукция, защото това съизмерване е крайно необходимо, а и по този начин се създават условия за последващи контакти, опознавания и т.н. В това отношение отстояваме една постоянна линия.
Асен Терзиев: Отново сме се опитали да запазим логиката на предишните издания. Да покажем интересни, струващи си да се видят актуални заглавия от международната сцена. Имаме голямата възможност да покажем „Зловещата долина“ на немския театрален колектив „Римини Протокол“. Този спектакъл по много интересен начин проблематизира това, в което ние изпаднахме и живяхме цяла година – проблема между реалното и виртуалното. Основното в този спектакъл е историята на един писател и актьор, но самият той не участва, а на сцената има негов аватар, така да се каже. Той ни кара да се замислим докъде човекът и машината могат да станат взаимнозаменяеми, защото машината наистина е неуязвима за неща, които раняват човека. В Германия все още продължават да важат много по-строги мерки и правила за спектакли на живо, отколкото в България. Това е едно от малкото представления, които въобще могат да пътуват по това време, тъй като на сцената няма актьори, а робот, който не се заразява.
Продължаваме традицията да показваме на кино екран големи спектакли, които така или иначе не могат да пътуват. Тази година ще излъчим „Сирано дьо Бержерак“ – огромна и успешна продукция от Лондон с участието на голямата звезда от киното Джеймс Макавой. Вече стана въпрос за спектакъла „Фламенко: възраждане“ – може би най-мащабната гостуваща продукция в това издание. За нейното представяне се подготвяхме две години и за щастие сега ще можем да го осъществим. Програмата включва и едно представление, което е специално замислено за Варна. То е на нидерландската танцова компания “AIRA”, които гостуват по повод 20-годишнината от побратимяването на град Варна с Дордрехт. Те ще покажат един въздушен спектакъл, който ще се случи върху фасадата на Фестивалния и конгресен център. В представлението специално участие ще вземе и българската певица Керана с нейната група „Космонавтите“. Тези представления са важни с оглед на основния мотив за тазгодишното издание на фестивала – да има среща с публиката, тя отново да преживее нещо на живо, което е същността на театралното преживяване. Тези спектакли предават удоволствие от движението, от свободата на движещото се, на танцуващото, на играещото тяло.