„Адриен М & Клер Б“ създават хипнотични хореографии, в които танцът и технологията се допълват в спиращо дъха единство. “Дигитален портал Виа Фест” ги представя с излъчване на спектакъла “Кинематика”. Предлагаме ви интервю с Клер Барден, която разказва за начина на работа на компанията.
Във време, в което на новите технологии се гледа като на заплаха, Вие ги използвате по магичен начин.
За всяко нещо съществуват предразсъдъци и технологията не е изключение. Необходимо е да се разбере, че технологиите са средство. Но особен вид средство, на което можем да придадем идентичност. Не можем да твърдим, че технологията притежава цвят или естетика. Това, което с Адриен Мондо се опитваме да кажем, е, че ние трябва да пренесем нашата идентичност в технологиите: ние трябва да можем да намерим пътя, по който да се върнем назад. От този момент нататък, ако намерението ни е отново да омагьосаме реалното, да провокираме чувствеността и чувствителността чрез богато преживяване, то това е възможно. Технологията не е непременно студена, сива, квадратна и непонятна. В крайна сметка, зад технологията винаги стоят хора и следователно тяхното намерение. Често забравяме това и вярваме, че машините упражняват власт над нас. Те може и да са автономни, но първо са били програмирани. Именно този момент им придава цвят или тон.
Затова ли решихте да се съчетаете танца с технологията?
Първоначално Адриен се занимаваше с жонглиране. Понякога той казва, че то му давало повод да танцува… Танцът е изкуство на движението, което няма определена функция в буквалния смисъл на думата, а жонглирането създава движение около едно действие, залог. Дойде време, в което ние искахме да жонглираме с визуални образи, а не с топки. Започнахме да разработваме софтуер, който ни позволи да взаимодействаме с виртуална материя, следвайки физическите модели на движение. Идеята бе чрез математически уравнения да материализираме начина, по който нещата се движат, и да го приложим върху графични обекти, за да създадем нещо случайно разгръщащо се, флуидно и естествено. Усещането е за дигитален лендарт, манипулиращ сили и елементи – вятър, сняг и вода.
Остава ли пространство за импровизация?
Искаме инструментите, които използваме, да имат същите изпълнителски способности като един танцьор или актьор. Искаме по същия начин, по който даваме насоки на един човек, да даваме и инструкции за визуални образи. Те не са записани предварително: всичко се случва в реално време, на тях в известен смисъл се „свири“ като на музикален инструмент. Така е по-впечатляващо и изглежда живо. Чувстваме, че то има пулс, че е уязвимо. Това е много важна част от представлението – ние не се взираме в екран, всички трябва да се намират тук и сега и да останат концентрирани. Има истинска виртуозност в работата с дигиталните инструменти, а публиката остава с впечатлението, че е лесно. Зад всичко стои човешки труд. Техническият екип често е скрит, за да придаде магичност на спектакъла, сякаш всичко се случва от само себе си. Но публиката знае, че зад всичко това стоят хора и именно фактът, че човекът стои зад технологията, преобръща изживяването.
Непрестанното взаимодействие между изпълнителя и технологията придава уникалност на всяко представление…
ДНК-то на представлението не се изменя, защото работим с технологични средства. Ако хората дойдат да гледат спектакъла, то е поради уникалността на мига. Може да има текст, партитура, но случващото се на сцената е различно всеки път. Ние искаме да играем с тези творческите възможности на технологията. Освен това използваме много аналогова и акустична музика в проектите ни с инструменти, на които се свири на живо. Това придава една много плътна атмосфера.
Как създавате един проект?
Ние използваме инструменти, които ни позволяват да се движим между различни дисциплини. Композираме всичко едновременно: музиката, хореографията на танцьорите и образите. Има хора, с които работим от много отдавна. Всичко е доста ново, но имаме повече технически директори, отколкото танцьори! Техниката е в сърцевината на артистичния проект и това е нещо, което усърдно защитаваме. Нашите технически директори са „дигитални преводачи“. Те разполагат с една партитура, която пишем заедно с Адриен, и я превеждат. Правят музика с картини… Притежават двойна чувствителност, усещат удоволствието от живеенето, от това да поемаш рискове. Този риск трябва да породи емоция, стойност. На танцьорите, които се приобщават към нас, им е нужно време, за да усвоят един нов език, да го разберат и в последствие да го проговорят. Телата им трябва да се приобщят в картината, за да могат да встъпят в нея. Много от тях ни казват, че остават с усещането, че танцуват с някакво същество, че усещат присъствие. Това ме прави много щастлива: ние успяваме да изведем наяве един дигитален анимизъм, умствена проекция на нашата вътрешна вселена, която не е рационална. Танцьорите трябва да вярват в историите, които разказваме. Това е най-силният компонент на този език, чрез който успяваме да предадем нещо въображаемо на зрителя.
Създавате също изложби…
Ние работим в две посоки, които са независими една от друга: спектаклите и изложбите. С нашите инсталации каним зрителя да влезе в определена конструкция, да си взаимодейства с образите, да ги изследва като един жив организъм. Те са насочени към всякакви публики: децата безпроблемно разбират нашите системи, а възрастните хора, които са се страхували да ги разучат, го правят с лекота. Те са истински визуален театър и създават усещания, пред които всички са равни. Проектите с виртуална реалност докосват дълбоко хората и им позволяват да усетят пространството по уникален начин.
Превод от английски: Пламен Харманджиев
Източник: тук
Гледайте “Кинематика” от 2 април, 19:00 ч. до 5 април, 19:00 ч. на https://cutt.ly/XxHHjfe