Елена Джоглева, студент по културология в Софийския университет, за спектакъла „13 езика“ на тайванската танцова компания „Клауд гейт“.

Тринайсетте езика е легендарен разказвач на приказки от Бангка, един от старите квартали на Тайпе. Мъжът броди и обживява градските улици, като се превъплъщава в героите от старите легенди, а негови зрители са случайните минувачи.

За спектакъла хореографът Цунглунг Ченг влиза в ролята на Тринайсетте езика и създава една съвременна визуална приказка. Въпреки че разказът е сглобен от множество етюди, народни песни, електронна музика, фолклорни, както и съвременни танцови техники, ритъмът му се поддържа без накъсване. Толкова различни и до някаква степен противоположни елементи предполагат фрагментарност, която умело е избегната. Преходите между отделните разкази се случват плавно, почти незабележимо, а артистите омагьосват зрителя с ловкостта на добрия разказвач.

Хореографията поставя традицията на сцена. Но не с нагласата, че е минало, и не с претенция за пресъздаването ѝ в автентичен вид. Преди и днес се сливат в естетическа, стилистична и овладяна хармония. Фолклорът е пренесен тук и сега диалектически, затова противоречие не се създава. Песента се слива с електронната музика. Танцът запазва части от старинната си форма, но получава нова естетика. На сцената религиозните обреди и празничните паради вълнуват зрителя така, както биха го развълнували насред някоя улица в Тайпе.

„13 ЕЗИКА“ е едно съразмерно и благозвучно естетическо преживяване, което от самото начало въвлича зрителя в транс с прозвъняването на звънчетата и го държи унесен в света на митичното до самия край. Артистите преживяват пространството както индивидуално, така и колективно. Всеки от тях разказва. Всеки от тях слуша. Всеки от тях съпреживява. Движенията им са издържани и хармонични.

Миналото е безкраен източник на вдъхновение, а съвремието го адаптира по най-добрия начин.