Деклан Донeлан: Защо Шекспир и защо „Зимна приказка?

Част от дигиталната селекция на международния театрален фестивал „Варненско лято“ е спектакълът „Зимна приказка“ на Деклан Донелан и неговата компания „Чийк бай джаул“ по пиесата на Шекспир. Представяме ви кратко интервю с режисьора.

Защо Шекспир?

Съвременни теми

Класическите текстове за театър често могат да ни се видят изключително остарели; много от тях са създадени от отдавна отишли си от този свят автори, често те са и прекалено многословни. Но за мен всичко това нe е от голямо значение. Все пак те са велики пиеси. Едно от доказателствата за непреходността на великата пиеса е, че можеш да работиш върху нея дълъг период от време, постановката много да пътува и всеки път да звучи по различен начин. Тези театрални текстове предоставят на актьорите многообразие от дълбоко преживени сцени, които са свързани с вечно актуални теми – политика, секс, любов, загуба, свръхестественото. Те са пропити с всяка една от тях. Продължавам да работя върху пиесите на Шекспир, защото той не спира да ме изненадва. Мисля, че е нужно да се подхожда към него със смирение и с любопитството на невежа. Пиесите му не целят да бъдат назидателни, той просто ни хваща за ръката нежно, (понякога и по-грубо), и ни отвежда също като наблюдател, приятел, изгарящ от любопитство да се потопи в невероятни светове. При Шекспир основното са световете, в които се пренасяме, а необикновеният език е единствено преносител – космически кораб, който ни отвежда до абсолютно необикновени вселени.

Човешки опит

Най-невероятното нещо при Шекспир и причината да продължаваме да го поставяме е, че той много ясно говори за това кои сме ние, директно изразява същината на човешкия опит; нещо, което е „непреходно“ и „универсално“. Страхувам се да използвам тези думи, защото звучат като клишета, но всъщност са верни! Във фокуса на работата на Шекспир е постоянното изследване на човешката любов, но след като няма любов без загуба, той говори и за загубата. Той пише за всички тези покоряващи страсти, които са значели нещо за хората от преди 400 години, значат нещо днес и след още 400 години. Най-често срещаното крайно състояние при Шекспир е самозалъгването.

Емпатия

Шекспир има способността изцяло да се постави на мястото на други човешки същества, притежава това изключително качество на емпатия. Сякаш буквално успява да проникне в нашите мисли, да влезе в кожата ни. Той е способен да въплъти автентични човешки същества, защото може да си ги представи изцяло отвътре, а не като картинки, не по начина, по който те изглеждат отстрани, пред останалите. Например, в „Макбет“ Лейди Макбет казва: „Кой би си помислил, че в този възрастен мъж има толкова много кръв?“. Сякаш Шекспир е успял да си я представи „отвътре навън“ и той може изцяло да изчезне в тази жена, извършила нещо толкова ужасно, което ще я преследва завинаги. Никога нямаме усещането, че героите му са манипулирани от един богоподобен автор. Шекспир изчезва в произведенията си и мисля, че това е една от причините той да е така забележителен. Той елегантно се оттегля от светлината на своя собствен прожектор. Затова е и толкова трудно да се говори за Шекспир като отделна личност – неговият гений е в това, че той се слива със своите пиеси.

Защо „Зимна приказка“?

Любов и загуба

 „Зимна приказка“ е от любимите ми пиеси на Шекспир, гледал съм я много пъти, а веднъж имах възможността да я поставя на руски (в театър „Малий драма“ в Санкт Петербург през 1997 г.). Но това е първата ми нейна постановка на английски. „Зимна приказка“ разказва за любовта, загубата и колко е трудно да простиш. Напомня ни колко е важно да простим на себе си и колко е безсмислено да живеем с тежестта на вината. В тези по-късни пиеси – „Перикъл“, „Бурята“, „Цимбелин“ и „Зимна приказка“, Шекспир сякаш открива, че в живота има нещо повече от чиста трагедия – и това е възможността за изкупление. Има много велики автори, които умело биха могли да ни предадат мрачни прозрения за вселената, но само някои от тях са в състояние без излишна сантименталност да ни заразят с усещането за надежда, с усещането за живот, да ни накарат да видим светлината. Шекспир умее това, в това се състои неговият гений. Именно затова пиесите му са едновременно прекрасни и рядко срещани.

Неразбран шедьовър?

Когато „Зимна приказка“ е била поставена за първи път, тя е била възприета за страшно старомодна; най-вече поради факта, че в предишната си пиеса – „Бурята“, Шекспир следва принципа на триединството[1]. „Зимна приказка“ е приглушено оптимистична, но изцяло взривява формата на триединството с невероятно дългия 16-годишен скок във времето между действията, непрестанно пренасящи се от едно място на друго и с паралели сюжетни линии. Сякаш Шекспир бунтарски се е противопоставил на тенденциите в изкуството от този период. И все пак ме учудва, че пиесата е била възприета като старомодна при първото си представяне пред публика. Интересно е да си спомним, че когато Бах е писал произведенията си, той също е бил възприеман като старомоден! В „Зимна приказка“ няма и следа от якобитския шик; действието не се разиграва в града, в нея няма нищо цинично. Дори комедиите, които са се писали в този период, обикновено са били изключително остри. Създавали са се и някои романси, но нищо не се доближавало до епичното нови на Шекспир. Невероятно е, че тази пиеса е била написана! През годините често е била недоразбирана – на хората не им се е нравила липсата на единство. Странното е, че това, което ми харесва в тази пиеса, е именно нейното единството: това, че тя се разклонява неудържимо във времето и пространството всъщност спомага да се стигне на финала до този мистериозен образ на статуята, която се съживява. Не можеш да премахнеш нищо от разклоненията в сюжета, без да повлияеш на този невероятен кулминационен момент.

 

[1] Принципът на триединството: единство на действие, единство на място и единство на време са трите принципа, наследени от Аристотеловата „Поетика“ и дидактично следвани от Френските класицисти; те изискват пиесата да има едно-единствено основно действие, случващо се на едно място, в рамките на един ден.

 

Вижте въведението в спектакъла от театроведа Асен Терзиев:

Излъчването на спектакъла е достъпно за 72 часа от 19 ч. на 3 декември до 19 ч. на 6 декември без ограничения.

Leave a Reply

Your email address will not be published.