За спектакъла „13 езика“ на тайванската компания „Клауд гейт“ пише проф. д-р Петя Цветкова, преподавател по танцов театър в НАТФИЗ.
Дигиталното издание на театралния фестивал „Варненско лято“ впечатлява със селекцията от нови спектакли и с отношението към публиката си, въпреки ограниченията, наложени от световната пандемия. Организаторите привличат отново вниманието на зрителя и с тенденцията да отварят пространство за водещи имена от световната танцова сцена. Едно от тях е Танцов театър „Клауд гейт“ със спектакъла „13 езика“ на хореографа Цунглунг Ченг .
Тайванската трупа, създадена през 1973 г. от хореографа Хуаймин Лин в Тайпе, днес е една от най-известните в световен мащаб танцови компании, знакова с концепцията си за синтез между съвременен танц и традиционни за Азия изкуства. Авторският почерк на артистичния директор и уникалният подход в работния процес формират специфична естетика, която извежда танцьорите до сценична реализация със световен престиж. Поредица от международни награди за хореография и участия в престижни фестивали утвърждават трупата като един динамичен, иновативен, брилянтно придвижващ се напред представител на танцовия театър от Азия. Всички спектакли в репертоара на „Клауд гейт“ са отражение на хореографска вещина и детайлна прецизност в синтеза на традиционни техники за движение и съвременен танц, а уникалното изпълнение на танцьорите пленява публиката със силното си въздействие.
Хуаймин Лин разкрива танцов департамент към Националния университет по изкуствата в Тайпе през 1983 г. и създава „Клауд гейт“ в 1999 г., а също поредица от културни и образователни събития във времето на неговото лидерство.
Новият артистичен директор Цунглунг Ченг наследява танцова компания със завидни достижения в сценичната си реализация. Той завършва обучението си в танцовия департамент на университета в Тайпе и се присъединява първо като танцьор, а в последствие като хореограф (носител на престижни награди ) на трупата, привнасяйки своите творчески инвенции с иновативна визия за промяна. Това личи от създаването на спектакъла „13 езика“ през 2016 г.
Идейна основа на спектакъла са детските спомени на Цунглунг и разказите на неговата майка за уличен артист на име „13 езика“, който представял колоритни истории в стария квартал на Тайпе, Бангха. Хореографът комбинира тези спомени с религиозни празници и храмови ритуали по идеалистичен начин в една сценична мистерия, изпълнена с тайнствени духове, дошли сякаш от друго измерение, от свръхсетивен свят на свещенодействие и транс. В едно интервю хореографът казва „хванах нещо, което не мога да хвана“, споделяйки, че се е гмурнал дълбоко в паметта на детството си. Вероятно и това е причина да създаде спектакъла като своеобразен дълбочинен сондаж на енигмата „танц“. Именно танцът задейства паметта на тялото и се трансформира в сценичния процес като древна история с психологически наслоена социална памет. В работния процес Цунглунг изглежда е достигнал физическа технология, чрез която в спектакъла телесността (тяло, съзнание, дух) на танцьорите успява да прояви в сценичното пространство времеви моменти от древната автентична култура на Тайван. Мощните изразни средства на танца изтръгват от телата на танцьорите абстрактни символи и телесни метафори във вид специфично преформирана енергия.
В спектакъла „13 езика“ този прийом е нещо повече, има ефект на тест за волята на изпълнителя, за неговата издръжливост на една гранична линия, между хармонични движения и шизофренни гърчове. Познатата и типична за „Клауд гейт“ танцова техника с плавни кръгови и спираловидни движения, тук почти напълно е изместена от дива, свободна ритуална игра и примитивни жестове, стилизирани през съвременния танц. Тази изразност създава нов сценичен език в спектакъла и разкрива друга, различна художествена форма – иновативна и много привлекателна. За това спомага изключителното емоционално изпълнение на танцьорите, достигащи екстатични състояния. Тоталното им отдаване в това своеобразно сценично изследване показва повече от умело боравене с процесите на специфичната „деформация“ на изразното средство и на актьорския „аз“, отличителен белег на съвременния танцов театър.
Атмосферата на спектакъла е силно въздействаща, въпреки онлайн представянето. Отделните сценични компоненти – хореография, звуково-музикална среда, вокал, костюм, прожекция, дизайн – са хомогенно вплетени нишки, които реално изпълват сцената с причудливите образи, цветове и звуци, създаващи сценичната мистерия.
Хореографът има уникален подход за създаване на образите в спектакъла. Той ги откроява, преобразувайки силата от телата на изпълнителите чрез бързи промени в сценичния израз, наситен с ексцентрични движения, така сякаш танцьорите са обсебени от някаква „лудост и мъдрост“ едновременно. Ефимерни действащи лица се проявяват и изчезват в омагьосан транс на хаоса, но един образ се откроява живо, макар и в мултимедийната прожекция. Красива, пъстра риба плува в някакъв безкраен аквариум в странно партньорство с танцьорите. Вкаменелост от древността оживява, а колоритните петна по тялото ѝ се отразяват в цветовете върху костюма на танцьорите като особен знак за идентичност. Тази идея на Цунглунг привнася не само една символика, значима за източноазиатската култура, но е препратка към несъзнаваното, изплуващо постепенно от дълбочината на древната памет като метафора за необратимост.
Звуковата среда се извлича от изпълнителите в резултат от експресивната телесна артикулация по време на представлението, а заедно с вокалната им партитура създават жива взаимовръзка. Този вид автентично себеизразяване на всеки участник се свързва с електронната музика в една своеобразна музикална амалгама. Създадената от Гионг Лим музикална картина, преработваща храмови гонгове и ритуални напеви, катализира силното въздействие на драматичния процес.
Мултимедийната прожекция също е находка с експресивно въздействие в сценичната реализация. Преливащи се цветни пана и елементи от древни текстове комуникират със сценичния костюм, създаден от Бинхао Лин. Костюмите се сливат в движението на танцьорите, а по тях се стича сякаш колорита на емоции, оставяйки следа за спомени, които постепенно се стапят и изчезват. Цялостният арт-дизайн, създаден от Джиасинг Хе, подсилва усещането у зрителя за едно трансцедентално отлитане.
Силно въздействащ, спектакълът „13 езика“ на трупата „Клауд гейт“ безспорно е скок на въображението, многопластово послание-загадка. С него творческият екип отворя „портал във времето“ и кани зрителя на необикновено пътуване към древно минало с истини за настояще в космогонията на съществуването. Иновативен и комуникативен, спектакълът вълнува, забавлява и поучава с историите си от Тайван; без да ги разказва, той запознава зрителя с много аспекти от едно богато културно наследство. Представленията на живо със сигурност стимулират още повече взаимното разбиране между културите по света и даряват прекрасни моменти на истинско удоволствие от съзерцаваното.
Излъчването на спектакъла е достъпно до 3 декември, 19 ч., на територията на България.