Стефан Иванов, поет и драматург, за постановката на Андреас Кригенбург.

Последният път, когато се сетих за това представление на Кригенбург, беше преди четири години, когато четях коментари под новината за избора на Садик Хан – новия тогава кмет на Лондон: „Странни хора живеят на Запад!“, „Честито на лондончани! Ислямизиране на Европа с пълна пара!“, „Кралицата скоро ще е с бурка!“ и едва десетият или петнайстият коментар беше: „Имам приятели пакистанци, учили в Англия и живеещи в Лондон. Като ниво и интелект са на светлинни години от българския политически елит. Образованието формира хората и мисленето им, в което няма място за свински опашки.“ Сетих се тогава за представлението „Натан мъдрецът“ по Лесинг с режисьор Андреас Кригенбург, което гледах в Крайова по време на Европейските театрални награди. Мъж и жена без дрехи, но покрити с кал, се прегръщат и целуват екстатично на фона на весела музика. Група хора, също покрити с кал, но вече с дрехи, се клатушкат клоунски – като от зората на киното или от времето на Чаплин, но категорично разделят влюбените. Това е началото на представлението. Беше красиво, поетично, съвременно и политическо представление за толерантността и приятелството, в което хората са кукли от кал, марионетки на съдбата и случайността. И неочаквани роднини с различна религия и възпитание. Любомир Илиев, преводач на български на „Натан мъдрецът”, казва, че това е „една епохална творба, първата, проникната от идеята за толерантност, каквато я познаваме днес. Неслучайно тя е първата, поставена в „Дойчес театър“, непосредствено след Втората световна война през 1945 г.” А е писана през 1779 г. Забележителен спектакъл!