Режисьорът Крис Шарков за „Натан мъдрецът“.

През 2016 г. гледах една постановка на камерна сцена в „Дойчес театър”, по същото време на голяма сцена се играеше „Натан мъдрецът” на Кригенбург. След като постановката на камерна сцена свърши, незабелязан от разпоредителите на театъра влязох да догледам от някоя част натам „Натан мъдрецът”. Споделям това, защото имам и частична представа от този спектакъл на живо, а сега изгледах целия запис. Това е сериозна и голяма тема, но тепърва предстои да разберем дали дигиталният театър е просто големият неизбежен компромис в прословутата ситуация или сме свидетели на една тревожна тенденция, която донякъде бе започнала отпреди, но мощно засилена през тази година – тенденцията за дигитализация на хуманитарните сфери, което само по себе си е противоречие.

Счита се, че някъде в идеите на Просвещенето се състои и началото на либерализма, в който днес ние, хората в Европа и Западния свят, съществуваме. Мисля, че в постановката си Кригенбург не се интересува от всички възможни актуални субтеми и постоянно зараждащи се нови проблеми, които материята би могла да провокира. Режисьорът по-скоро излвича основните идеи на Лесинг, говори за тях предимно в хуманистичен план – просто, тотално и обобщаващо. Също както в притчата за трите пръстена, разказана от Натан  – една от най-важните сцени в постановката. Спектакълът на Кригенбург e самата тази притча. Безкористната любов към другия става основна тема, без да се интересува от политически контекст; доказана е по-скоро в един силно художествен свят. Кригенбург е режисьор с много разпознаваем стил. Впечатляващи са пространствените му решения – едри, с един мах, концептуални; особено в постановките му по Кафка. Актьорската игра в постановките на Кригенбург винаги е особен тип игрови театър – архаичен и същевременно модерен. Някъде той беше споменавал, че заедно с актьорите си гледат Бъстър Кийтън.

„Натан мъдрецът” е артистично, убедително, в известен смисъл класическо театрално представление на важен европейски режисьор.