Режисьорът Стоян Радев за продукцията „Макбет” на Гжегож Яжина.
„Макбет“ на Гжегож Яжина е демонстрация на респектиращ режисьорски талант. Всяка секунда е озарена с вдъхновение. Звук, цвят, светлина, пространство, предметна среда, композиция, психологически нюанс – всеки един от компонентите е специфично подбран и виртуозно аранжиран в общата картина.
По стечение на обстоятелствата ние можахме да видим филмова версия на спектакъла, в която се оглежда богата кинокултура и владеене на изразните средства с вещината на майстори като Грийнауей, Линч, Трир, Крейвън, Скот.
Разбира се, както споделя и Венета Дойчева в своите размисли за спектакъла, разкадровката, която превръща представлението в много вълнуващ филм, все пак ни лишава от гледната точка, която бихме имали в зрителната зала – тя дава възможност за различно възприятие на целостта и синхронността на действието.
Със сигурност собствено театралното преживяване би добавило още към изключителността на тази творба.
Ако трябва да посоча полемични въпроси, които агресивното режисьорско решение може да предизвика, то те биха засегнали не граничещото със съвършенство изпълнение, а проблеми от по-общ теоретично-концептуален характер. Например, може ли да наречем този осъвременен „Макбет“ трагедия, не е ли чистото слово домът на трагедията, не отнема ли сетивната образност от трагическата дълбочина и височина…
Въпросите са сериозни, защото само наистина сериозен новаторски жест може да ги породи. А жестът на Яжина е разтърсващ.
Благодарим на театралния фестивал „Варненско лято“, че ни прави съпричастни.