Г-н Кригенбург, защо “Натан” през 2015 г.? Въпросът относно правилната религия ли се задава тук?

В „Натан мъдрецът“ Лесинг всъщност не задава толкова въпроса за превъзходството или правотата на една религия спрямо друга. Той много повече пледира да се вгледаме в това, че фундаментът на религията е хуманизмът. Че ние сме хора, преди да бъдем вярващи. Само защото си роден като евреин или като християнин, ти си задължен да се подчиниш на определени религиозни догми. Но не трябва ли да осъзнаем, че независимо от своята религия, един срещу друг стоят двама души? Ние се опитваме да следваме идеята за хуманистичния фундамент на всяка една религия.

Репетициите често започват с това екипът да седне, да прочете пиесата и да обсъди  първите въпроси, които възникват. Кои въпроси обсъдихте вие с вашия екип за постановката в „Дойчес театър“?

Опитах се да подходя много отворено към репетициите, с много малко предварително зададени параметри. Когато поставяш „Натан мъдрецът“ днес, изниква въпросът как може да проведеш своя разказ, но и разказа на Лесинг, който е отдалечен от днешния ден. Тоест как да поставиш собствената си работа в едно пространство, което в момента е изпълнено с истории на ужасите, с отново и отново документирани варварства, на които човек е способен,  мотивиран от религиозни подбуди или такива, които само са завоалирани като религиозни. Ние дълго разсъждавахме колко пространство да дадем за изобразяването на това варварство. Накрая нашето решение бе да следваме по-скоро утопичните мотиви на Лесинг и неправдоподобните, приказни възможности, които той описва. Хора от различни религии се срещат един с друг посредством своята мъдрост, посредством търсенето на другия, на отсрещния. След дълги разсъждения решихме да не изобразяваме болката, тъмата, варварството, обезглавяването на инакомислещите.

Следователно сте се осмелили да оставите помиряващия финал на Лесинг, който, прочетен днес, действително първоначално обърква и човек си мисли – независимо от своята религия, всички накрая ще се прегърнат?

Да, ние виждаме как хора от различни религии попадат в обятията един на друг, като, разбира се, това не винаги е така. Но за нас бе много важно да не критикуваме Лесинг въз основа на съвременния опит, нито да демонстрираме неговата неправдоподобност. В своето време той е бил също толкова неправдоподобен и също толкова радикален, колкото изглежда днес. По-скоро се опитваме да покажем на сцената Лесинг и неговите невероятно радикални персонажи, които непрестанно преминават всякакви граници на понятното и на религиите. Човек трябва само да се замисли какво пише Лесинг, какво отношение имат към парите султанът Саладин – политическата власт в Йерусалим, и евреинът Натан. Парите, които днес определят света ни. Лесинг създава два главни персонажа, персонажи с власт, които нямат никакво отношение към парите; за тях парите всъщност нямат значение, те дори са им бреме. Саладин казва, че има нужда от парите само за да поддържа машината в движение, но в действителност концепцията за парите му е чужда. В персонажите на Лесинг има радикалност и вглеждането в нея ни се стори по-привлекателно, отколкото изобразяването на ужаса.

Вече казахте, че Лесинг не се интересува толкова от „правилната“ религия, колкото от хуманизма. „Натан” също избягва въпроса за „правилната“ религия с известната притча за трите пръстена. Нея не можем да пропуснем – без притчата за пръстените, просто нямаме Натан. Или?

Разбира се, че не, а и това е прекрасна сцена с прекрасна история. Но в нея отново се отразява мотивът за парите и за недоразумението между двама души. Двамата изхождат от напълно погрешни позиции. Натан мисли, че Саладин иска пари; Саладин мисли: трябва да измамя Натан, за да стигна до парите му. Към края на сцената двамата се оказват провокирани от една история и всъщност изкуството ги кара да се опознаят един друг, то променя и двамата. Това е една наистина впечатляваща история, която въобще не твърди, че единият или другият е прав. Тя повелява, че въпросът е напълно грешен. Ние трябва да приемем, че непрестанно трябва да поставяме самите себе си под въпрос. Но да питаме дали другата религия е грешна, това не е правилно, това е напълно погрешно. Много по-правилно е да не спирам да разсъждавам върху своята религия, непрекъснато да проверявам собствения си пръстен. Дали моят пръстен, моята религия ме сближава с хората, а не с някаква представа за Бог.

Превод от немски: Пламен Харманджиев