Хореографът и танцьорите – отношения на взаимно допълване

от Анне Тереза Де Кеерсмакер

Анне Тереза Де Кеерсмакер (Белгия) е от най-значимите имена в съвременния танц. Дигиталното издание на театралния фестивал “Варненско лято” я представя с излъчване на „Шест бранденбургски концерта“ по музика на Й. С. Бах. Ето какво разказва тя за принципите на творческия ѝ процес.

Когато ме питат от какво се вдъхновявам, аз винаги отговарям: „Музиката е първият ми партньор. Ако хореографията е организация на движение във времето и пространството, основният източник, към който се обръщам за насоки, е музиката.” Напоследък обаче осъзнах, че това не е съвсем точно. Действително музиката е мой партньор, но също толкова важни са и моите други партньори – танцьорите, с които споделям самата практика на писане и създаване на танц. Всяко едно от вече над петдесетте представления, които съм направила през последните 38 години, е резултат от тежък творчески процес, който съм споделяла с танцьорите. Представлението може да носи моя почерк и може аз да съм вземала първоначалните и финалните решения, но те се превръщаха в това, което са, именно заради танцьорите. Техните тела във всичките им различни аспекти (механика, чувственост, емоционалност, социално тяло, интелект) са вплетени в генетичния код на хореографията.

Отношенията между хореографа и танцьора не могат да бъдат сравнени с тези в друг творчески процес. Те могат да бъдат изключително мощни, но също така сложни и крехки, особено в съвременния танц. За разлика от балета, където можем да наименуваме движението (pas de bourée, grand jeté), в модерния танц не съществува единен кодифициран език. Затова от началото на 20. век неговата история е дефинирана и артикулирана чрез имената на отделни хореографи: говорим за „техниката на Мърс Кънингам”, „техниката на Марта Греъм”, както и за различни „школи”. Идеята за почерка или по-точно казано – за авторството, надделява. Но срещу властната позиция на хореографа стои фактът, че развитието на самата лексика и индивидуалния „почерк” на хореографския език винаги е резултат от работата с по-малка или по-голяма общност от танцьори. Тези парадоксални отношения съществуват дори в най-големите танцови компании: там властва строга йерархия, но в същото време хореографският материал винаги се уповава на едно почти интимно споделяне на творчеството между отделните участници. Като хореограф поставяш отделни въпроси или проблеми, както и вземаш решенията относно крайните отговори, но изследването на възможности е един интензивен съвместен, дори социален процес, който в танца е изключително специфичен.

Хореографът и танцьорът са зависими един от друг. Въпреки че танцьорът може да изпитва нужда от насоките на хореографа, то хореографът може да създаде своето произведение само посредством приноса и сътрудничеството на танцьора. Нито една абстрактна структура не може да се материализира и одухотвори без тяло. Природата на тези взаимоотношения поражда и възможните проблеми и противоречия като например: кога авторството се преобразува в динамики на власт и експлоатация. Това е деликатен въпрос, за който станахме по-съзнателни благодарение на медийното внимание, отделено на движението “Me Too”. Така с оглед на скорошните събития и предвид собствения ми път смятам, че сега настъпи правилното време да преосмислим и преоценим точната природа на връзката между хореограф и танцьор. Когато работят заедно, хореографът действително изисква от танцьорите да бъдат изключително щедри, докато в същото време те могат да продължават да се намират в състояние на изключителна зависимост от него/нея. Процесът е крайно различен от композирането на музика, писането на книга или създаването на визуално изкуство, в смисъла че хората в него са въвлечени с цялата тоталност на тяхното съществуване. Хореографът не просто въвлича умовете на танцьорите, а и техните тела, които слети заедно определят тяхната индивидуалност.

За „Шест бранденбургски концерта” бе от голямо значение да съберем заедно танцьори от различни поколения и въпреки че музиката е едно своеобразно тържество на живота напред и нагоре, тя е ликуваща и изпълнена с витална сила. По онова време Йохан Себастиян Бах е имал на свое разположение брилянтни музиканти, (както и изключителни инструменти), и той създава своята композиция с мисълта за тях. В.А. Моцарт също създава част от най-красивата си вокална музика за конкретни певци – от дълбокото си възхищение към техния талант. Нещо подобно се таеше зад поканата ми към различни поколения танцьори да работят заедно. Някои от тях са част от моята компания вече много години, дори десетилетия, докато други са въвлечени едва отскоро. Така имаме доста богата палитра от различни възрасти и опит. Това създаде една почти политическа ситуация, в която ние търсихме как бихме могли да работим заедно като екип, балансирайки между майсторството, знанието и опита на по-зрелите танцьори и сякаш алхимичната смес от енергия, готовност за поемане на рискове и отвореност към непознатото от страна на по-младите изпълнители.

Процесът бе тежък, на моменти наистина труден и заради размера на екипа. Аз трябваше да поддържам курса на кораба с всеки един, като всички трябваше да гледат в една и съща посока, уверявайки се, че приоритетите ни не са социални проблеми, а артистични решения. Най-важното за работата в екип е хората да желаят да им бъде предоставена възможност да дадат най-доброто от себе си и аз смятам, че най-голямата отговорност е да успеем отново да се върнем към това. Трудността се крие във факта, че на моменти самият хореограф е уязвим. Преминаваш през толкова моменти на несигурност. Често самият ти не знаеш какво е решението и за да продължиш артистичното изследване,  можеш  да се окажеш пред истинско предизвикателство. Но това е част от процеса – процес, към който се връщам отново и отново. Той се превърна не само в начин на работа, но и почти в начин на живот. А това, с което се срещам, докато създавам  танц, остава с мен във всеки друг аспект от пътешествието на моя живот.

Превод от английски език: Пламен Харманджиев

Преводът е направен по: Choreographer and dancers : a complementary relationship

Въведение в спектакъла от Ангелина Георгиева, театровед

 

Излъчването на спектакъла е достъпно за 72 часа от 19 ч. на 28 ноември до 19 ч. на 1 декември само на територията на България.