На 26 ноември започна излъчването на спектакъла “Коварство и любов (KILL)” по Фридрих Шилер и с режисьор Тимофей Кулябин. Попитахме режисьора и писателя Петър Денчев за впечатленията му от него.

„KILL“ на руския режисьор Тимофей Кулябин показва недвусмислено как престъплението се превръща в необходимост в свят, изтъкан от двойнствена игра за власт и притежание, в условията на еднолична власт, където личната воля е смазана от патриархалното. Кулябин успешно транспонира буржоазната трагедия „Коварство и любов“ на Шилер, привличайки и други текстове, които вгражда в своя спектакъл (Достоевски, Цвайг и др.) в притча за любовта, греха и властта с дистопична перспектива.

Представлението носи маркерите на съвременните идеологеми (свободната воля, желанието за еманципация), които обаче в света на спектакъла са се превърнали в проява просто на горд индивидуализъм, така характерен за драмата на романтизма. Класовият проблем е изместен за сметка на проблемите на честта. Етическият конфликт между избора на сърцето и обществените условия, честта и дългът срещу социалната предопределеност и т.н. се разгръща на много нива (най-вече в конфронтациите между Президентът Валтер и Фердинанд, Луиза срещу лейди Милфорд). Кинематографичното и детайлно присъствие на актьорите в традицията на новия реализъм прави въздействието на тези сцени безусловно, макар и разположени в среда, наситена с множество визуални метафори. Използването на кодове от популярната култура доближава представлението до болезненото светоусещане за разкъсаност на интимния свят на днешния зрител.

Впечатляваща е сцената в края на първо действие, в която Фердинанд затваря устата на Президента с парче PVC лента, за да го дискредитира, сменяйки рязко регистъра и влизайки в инфантилна демонстрация на игра между баща и син. Сцените между Луиза и Фердинанд носят белега на силна страст, съпроводена с предчувствие за накърненост на интимното. И всичко това под кървавия поглед на Спасителя. Кой би могъл да изкупи толкова много грехове в свят, който не предлага друго?