Дигиталното издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ стартира на 25 ноември с първия спектакъл в програмата му – „4 жени 4“ на фламенко балета „Мануел Рамирес“ – Испания. Спектакълът демонстрира посредством фламенко танца променящата се роля на жената в испанското общество от края на 19. век до днес. Но как се променя женският и мъжкият начин на изпълнение на този така популярен и завладяващ танц?
Фламенкото обединява няколко форми на творчество – пеене, музика и танц, и се е развило под влиянието на арабската, сефарадската и циганската традиция, произлизаща от Индия. То се разпространява на Иберийския полуостров основно в Андалусия и представлява синергия между различни култури. През 2010 г. ЮНЕСКО обяви традиционното фламенко за част от световното нематериално културно наследство. То продължава да се осъвременява и да набира популярност по цял свят.

Спектакълът на младия хореограф и танцьор Мануел Рамирес „4 жени 4“ си поставя за цел да демонстрира посредством фламенко танца променящата се роля на жената в испанското общество от края на 19. век до днес. Но как се променя женският и мъжкият начин на изпълнение на този така популярен и завладяващ танц? Както при повечето форми на сценичен танц, които произлизат от социалните танци, и тук има съществени разлики в начина на неговото изпълнение от мъже и от жени танцьори. Въпреки че всички се обучават в една и съща техника, изразителността в танца се постига различно. В миналото разликите са били много по-голями, отколкото днес. Но макар вече и не толкова явни, характеристиките на единия и на другия танц продължават да имат значение.

Традиционно във фламенко танца жената използва повече бедрата, повече огъва и извива своето тяло, играе с неговата чувственост, включва по по-динамичен и специфичен начин ръцете, китките и пръстите, които предават специален чар на изпълнението ѝ. Докато мъжът-танцьор влага повече сила в краката, повече твърдост, а ръцете му са по-изправени. Той не отваря пръстите, а ги държи по-скоро заедно и обикновено ги движи отвътре навън, с повече интензивност и енергия при въртенето на китката.
По отношение на въртенето, vuelta quebrada е сред най-използваните от жените. То им позволява да предизвикват зрелищно движение на роклята или полата. Най-честото въртене при мъжете-танцьори във фламенкото се нарича vuelta de tacón, в което има много сила и повдига тялото на изпълнителя. Танцът на жената се характеризира с извършване на затворени движения, които са насочени повече към центъра на тялото, отколкото навън. Тя танцува по елегантен начин, който не се свени от своята еротичност.

Танцът на фламенко-изпълнителя е по-стегнат и приземен, със специално внимание към движението на ръцете и главата. За разлика от жените, движението на торса при мъжете не е толкова изразено и той се насочва основно напред или назад. В спектакъла „4 жени 4“ могат да се наблюдават и двата начина на изпълнение на съвременно фламенко. В него участват четири танцьорки заедно с хореографа и солистката Мария Тавора, както и група изключителни музиканти и певци, които изпълняват музиката и поезията Хуан Хосе Алба.
Излъчването на спектакъла е достъпно за 72 часа от 19 ч. на 25 ноември до 19 ч. на 28 ноември без териториални ограничения тук.