Дина Маркова и Боян Арсов за “Животът е сън”

Едно от представленията, които привлякоха вниманието този сезон и във фестивалната програма, беше “Животът е сън” по Калдерон – първият проект на театър “Зонг”. Зад него стоят режисьорът Дина Маркова, отличана с наградата “Икар” 2019 за дебют, и актьорът Боян Арсов, носител също на наградата “Икар” 2019 за ролята на принца Сехизмундо от пиесата. Представяме ви интервю с двамата творци, които се представиха на фестивала в рамките на програмаа “Шоукейс”.

 

ЖИВОТЪТ Е СЪН

ДИНА МАРКОВА, РЕЖИСЬОР

Какво Ви провокира да изберете пиесата „Животът е сън“ на Калдерон за Вашето дебютно представление като режисьор?

„Животът е сън“ е специален текст. Срещнах се с него в първи курс в Театралната академия и той остави в мен силно вълнение и много въпроси. Когато трябваше да избера с какво да се дипломирам, „Животът е сън“ стоеше като единственият искрен и същевременно плашещ избор. За мен винаги е било важно да обичам пиесата, която работя, персонажите, с които ще живея. Сбогуването с НАТФИЗ беше толкова специален момент, че не можах да направя по-прагматичен избор. Тогава с Боян се срещнахме с текста и започнахме нещо, което времето и обстоятелствата не ни позволиха да довършим. Но постепенно моментът узря и си казахме: „Правим го!“. „Животът е сън“ ти дава свободата да работиш едновременно на ниво мисъл и емоция, получи се особено сливане на тези две нива.

Вие сте автор и на драматургичната адаптация. Определяте представлението като „антиутопична хорър приказка”, а историята е представена като комикс с черно-бели щрихи и барокова ексцентрика. Коя е основната линия във Вашия съвременен прочит на класическия текст?

Оригиналната пиеса е философска драма. Нашата сценична версия определяме като антиутопична хорър приказка може би защото пищността и ексцентриката на барока не ни подминаха. Или ние не я подминахме. Приказността се корени в интересния сюжет на Калдерон, не е необходимо да полагаш специални усилия да я създадеш. Достатъчно е да я усетиш и опазиш. Антиутопия за човека е историята как принцът от малко беззащитно бебе се превръща в жесток диктатор не защото му е изначално заложено, а понеже средата е такава, светът е станал такъв – оцелява по-силният, по-пресметливият, по-адаптивният. А страданието може да облагородява, но и може да унищожава душата на човека. Хорърът е в средствата, които използваме, за да засилим въздействието на парадокса. Тук се крие и заигравка със съвременните жанрове, да.

В работата по текста подходих по-свободно, исках от класическата пиеса да създадем наша история, актуална и съвременна, като конструирах разказа на монтажен принцип, извличайки това, което за нас беше „гръбнак” на текста на Калдерон, и фокусирайки цялата си работа върху него, а именно – историята на принца Сехизмундо, зараждането на доброто и злото в него. Проследихме етапите в порастването му и неговото търсене на това „какво е животът“. Бихме искали да провокираме всеки от публиката да потърси своя отговор на този въпрос.

НАСЪН ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО. НА СЦЕНАТА СЪЩО.

БОЯН АРСОВ, АКТЬОР

В представлението „Животът е сън“ режисьорът Дина Маркова Ви поверява най-сложната роля на принц Сехизмундо. Кои бяха предизвикателствата, които срещнахте при изграждането на образа?

Ролята на Сехизмундо в „Животът е сън“ е най-сложното и най-красивото нещо, което ми се е случвало на сцена досега. Театърът за мен е кауза, извънредна възможност за провокация, стремглаво търсене на по-голям смисъл, на болезнена и в същото време свещена истина за човека, за света, от който е част, за изхода от капана на грозното и страшното в името на нещо по-красиво и по-хармонично. Мощният и вълшебен текст на Калдерон в условията на един аскетичен и по-скоро асоциативен спектакъл, съчетан с богата телесна изразност, търсена във всеки един момент от представлението, прави работата ми върху тази роля наистина специална за мен. Освобождава ме от всякакви представи и ме води много честно и искрено от началото до края на спектакъла. Изключително интензивният емоционален и физически живот на сцената ме оставят без дъх и на финала изпитвам особена болка от преживяното. Болка, но не физическа.

Вие сте и автор на визуалната среда, хореографията и костюмите. По какъв начин те продължават и допълват метафората за съня?

Когато работиш по независим проект и ангажираш цялото си внимание и умения в изграждането на подобно представление, свободата, която имаш, ти дава възможност да се провокираш в различни посоки. Насън всичко е възможно. На сцената също. Но трябва да го докажеш, да го направиш необходимо. Основна тема в спектакъла е борбата на главния герой в търсене на границите на съня и реалността, от които е част. Харесвам идеята на Гротовски за това, че актьорът не ходи по сцената, а прониква в пространството. Пространството при нас е от една страна жестоката, ултимативна, реалност и, от друга, – лекото, въздушното, крехкото състояние на сънуване, на фантазност. Искаше ни се цялостната визия на спектакъла и пластичната изразност на актьорите да будят асоциации у зрителите, да отключват образи във фантазията им, а не буквално да обслужват действието. Особен режим на безтегловност, съчетан със силна експресивна енергия, бяха двете отправни точки за трептенето на телата и придвижването им в пространството. Четирите стълби, с които променяме различните места на действието в пиесата, черно-белите костюми, острият ефектен грим, малките елементи по сцената, стелещите се мъгли и активното поведение на телата на актьорите създадоха една графичност и релефност на цялото и вярвам, че отвеждат зрителя към едно по-неспокойно и по-вълнуващо възприемане. Минимализмът на сцената прави всеки един жест, всяка изречена дума, всяко поемане на въздух важен елемент от цялото, което е и предизвикателство за нас – да създадем този ритъм на живот на сцената и да го задържим до финала.

Дина Маркова и Боян Арсов след церемонията “Икар” 2019

Тази година бяхте отличен с наградата „Икар“ за главна мъжка роля в съревнование с Владимир Пенев и Бойко Кръстанов. Какво значи подобно признание за Вас като актьор и за екипа на „Животът е сън“ – независим проект, започнал от репетиционен процес в изоставено хале?

Няма граници и бариери, които могат да спрат творческия импулс на една група хора да създадат нещо свое, отвъд рамките на конвенционалния подход, без категорична подкрепа отвън, без ясни финансови и организационни параметри в началото. Чест за мен е спечелената награда, още повече, когато тя е знак за успех в нещо толкова честно и така искрено желано като „Животът е сън“. Сега вярвам още по-силно в това и съм щастлив, че именно „Животът е сън“ го доказа и предизвика такъв интерес сред аудиторията. Това те прави по-смел. Дава ти импулс за следващи подобни опити. Започваме.

Въпросите зададе Сияна Недялкова

Leave a Reply

Your email address will not be published.