Ян Фабър е от най-големите имена в съвременните изкуства, не само в областта на изпълнителските, но и във визуалните – фотография, видео, рисунки, инсталации. Спектаклите му винаги имат силна визуална страна и детайлно разработена образност, предметност и материалност, изграждащи особена смислово натоварена среда. Сама по себе си тя може да функционира като инсталация. В „Щедростта на Тавита“ виждаме такава ярка визуална среда, която лаконично, но и красноречиво материализира един от основните елементи от красивата история за благодеянията на Тавита, която шие дрехи за бедните. История, която Ян Фабър разказва през тялото на изключителния Матео Седда. Хореографът има серия от подобни танцови или театрални сола, създадени за определени артисти, които той нарича „войни на красотата”. В това търсене на красотата Фабър винаги се осланя на театрални инструменти, наративи, дори и не ясно проследими, но все пак добре символно представени. Дори и в танцовите му работи има силно изразен театрален момент. И в това соло виждаме, че „разказът” е изграден от метафори и символи, но прекарани през/ сюблимирани в интензивно телесно присъствие и страхотна кинетична интелигентност, където всъщност се случва смисълът – на едно друго ниво, на нивото на красотата.

Мира Тодорова, театровед и артистичен директор на ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс, НДК