Ива Свещарова и Вили Прагер са утвърден тандем в сферата на съвременния танц и пърформанс, като се изявяват на българска и международна сцена. За тяхното най-ново съвместно представление „Произведени за щастие“ те проучват много от популярните днес наръчници, тестове, сайтове за измерване на щастието, документални филми и научни доклади. От тях научават, че освен емоционално състояние, щастието днес е и продукт с ясен образ и формула. Затова и те се заемат със задачата да произведат щастие в едночасов сеанс. За целта са екипирани с топки против стрес, шампанско и други приятни, стимулиращи средства… Представлението печели награда „Икар“ 2019 за „Съвременен танц и пърформанс“. Ето какво разказват те за идеята:
След отличеното с наградата „Икар“ 2018 представление „Shamebox”, което се занимаваше с темата за срама, как се пренасочихте към темата за щастието?
И.С.: За мен тя има някаква директна връзка с всичко, направено около „Shamebox”. Темата за щастието представляваше интерес за мен и преди това. То е превърнато в продукт за продан и то не от вчера. Последните 10 години наблюдаваме как щастието усилено се превръща в стока и капитал. Тази тема висеше в пространството отдавна и настъпи време да бъде огледана.
В.П.: Имахме желание да говорим за нещо хубаво. Разпространено е пожеланието „бъди щастлив“, но никога не е ясно какво означава това. Да пожелаваш здраве е ясно, но щастие – не толкова. Затова ни беше интересно да потърсим какво е щастието.
В представлението използвате специални уреди – електрически мускулни стимулатори. Откъде се появи идеята да използвате ток върху телата си?
И.С.: Заедно с драматурга Ивана Ивкович установихме, че често човек се стимулира по някакъв начин, за да стигне до момент, който може да бъде приет като щастие. Щастието е нещо мигновено, кратко: както се появява за секунди, така и за секунди може да изчезне. Но това са моменти, в които по естествен начин усещаш, че нещо хубаво ти се случва. В други ситуации трябва да работиш, за да достигнеш до такъв момент. Това подсказват всички наръчници за самопомощ, които казват да направиш купища стъпки, за да може да усетиш щастието. През тази идея за непрекъснато стимулиране и работа върху себе си си казахме, че имаме нужда от някакъв вид стимулатор.
В.П.: …от нещо, което да е външно – защото при наръчниците по-скоро ти трябва нещо да извършиш, което е различно. Токът стимулира чисто физически тялото и създава възможност за различно хореографско движение. То не е преднамерено (преднамерено е само това, че си слагаме апаратите, но след това тялото се движи самó). В интерес на истината тези машини са направени да се ползват по 5-10 минути. Но ние ги ползваме по половин час и след това наистина сме стимулирани и се чувстваме много „fit”. Половин час токът ни стимулира физически и прави тялото щастливо.
И.С.: Този ток помогна да създадем хореографски материал, който е в някаква форма, която при всички случаи е изкуствена. Тя не е естествена, не е флуидна, а е неорганична и смесена с движения, които ние сме намислили. Някои от движенията не предполагат да се извършват по този начин, когато протича ток в тялото. Импулсите са съвсем различни. През цялото време има конфликт в тялото и се надявам, че това се предава и в публиката.
Във финала на представлението каните публиката да се присъедини към Вас с песен – как стигнахте до това решение, отворен финал ли е това на „Произведени за щастие“?
И.С.: За мен последните няколко сцени са един блок, който се събира и всичко тръгва от текста, който ние самоиронично казваме. Следващата стъпка е да видим какво можем заедно да направим с публиката. Финалът е отворен с желанието да се приобщим като изпълнители към публиката или да привлечем част от публиката повече към самата тематика, дори малко през призмата на груповите терапии, които са ни известни – как можем всички заедно да стимулираме едно производство на щастие, един момент, в който да се почувстваме щастливи.
Въпросите зададе Елена Ангелова