След като се превърна с “PURE” в едно от събитията в изминалото издание на Международния театрален фестивал “Варненско лято”, Християн Бакалов е отново във Варна, за да представи финалата част от своята трилогия перформативни имерсивни инсталации “ВЕЧЕН”. Само на 7 и 8 юни като част от фестивалната програма “Шоукейс”. Началото е пред сцена “Филиал” на Драматичния театър, като своеобразната променада отвежда до ХАЛЕ 3. За повече информация: тук
ВЕЧНОСТТА Е ТУК И СЕГА
ХРИСТИЯН БАКАЛОВ, КОНЦЕПЦИЯ И РЕАЛИЗАЦИЯ
На миналогодишното издание на МТФ „Варненско лято“ представихте “PURE” – втората част от Вашата трилогия имерсивни инсталации “ETERNIA“. Тази година зрителите ще имат възможността да се потопят в преживяването, което им предлага нейната финална част – „ВЕЧЕН“. По какъв начин последната инсталация допълва и развива идеите, заложени в предходните две?
Истината е, че трилогията се наложи като формат, чрез който да изразя моите идеи, тъй като от самото начало знаех, че ще трябва да мине време и да премина през много опити, преди да мога да артикулирам адекватно нестандартния начин на връзка между пространството, публиката и изпълнителите, върху който исках да работя. Бих сравнил “BRIGHT”, “PURE” и “ETERNAL” като скок във вода от 10-метрова кула. “BRIGHT” беше едно прекрасно засилване от тази кула, давайки основа на начина, по който исках зрителят да се идентифицира спрямо пространството и ролята си на изпълнител. “PURE” беше полетът във въздуха, където успях да разгърна целия потенциал на този различен подход, който ни свързва с „другия/другото“ чрез директен физически контакт между телата на зрителя и изпълнителите. “ETERNAL“ е влизането във водата след полета във въздуха, в който е важен моментът на смяна на елементите, които афектират тялото, било то физически, духовно или емоционално. Но и също моментът, в който светлината и текстът „оперират“ като катализатори на драматургичния преврат, който се формира в съзнанието на всеки зрител.
Колко време продължи работният процес по „ВЕЧЕН“ и какви бяха новите предизвикателства, с които се срещнахте за осъществяването на Вашите творчески идеи?
Като се замисля, една от основните идеи, която сега е част от „ВЕЧЕН“, плува в океана на въображението ми още от началото на „BRIGHT“ ( „СВЕТЪЛ“) и трябваше да чака цели 4 години, за да намери мястото си. Основното предизвикателство, както и при другите две инсталации, е да успея да сътворя нещо от и с почти нищо. Мисля, че този мой начин на творене в днешни дни е нещо като „партизанство“ в контекста на превземащото световния културен пейзаж „буржоазно изкуство“.
„ETERNIA“ е трилогия от перформативни „потапящи“ инсталации, вдъхновена от философията на Барух Спиноза, който пише, че „вечността е въпрос на количество“. Какво усещане за вечността целите да провокирате у зрителя с Вашия пърформанс?
Единствената цел, която имам с всяко едно показване на работата си, е да успея да сътворя едно преживяване за зрителите, възможно най-близко до това, което се разиграва на моята „вътрешна“ сцена. Единственото количество, което е от значение, е количеството на позитивни афекти и адекватни идеи, с които запълваме нашия живот. Защото „вечността“ не е нещо, което предстои да ни се случи. Тя е „тук и сега“, а ние имаме този невероятен шанс да експериментираме с нея. Само от нас зависи „колко“ ще си позволим да го правим.
Въпросите зададе Сияна Недялкова