“Нова библия” е вторият спектакъл от програмата “Ноев ковчег” на Театрална работилница “Сфумато”, посветена на творчеството на Йордан Радичков. Това всъщност е първоначалното заглавие на първата пиеса на Йордан Радичков “Суматоха”. Тя е в основата на едноименния спектакъл на Иван Добчев, към който са добавени и пасажи от други текстове на писателя и импровизации по теми, препращащи към новата българска история. Така се получава една абсурдистка театрална “суматоха” от притчки, необичайки разкази и случки, в които героите съществуват между “тук” и “отвъд”, между фикцията и реалността”. Спектакълът е част от официалната българска селекция и от програмата “Шоукейс” на фестивала. Можете да го гледате на 6 юни от 20:30 ч. на сцена “Филиал”на Драматичен театър – Варна. Представяме ви и интервю с режисьора и с актьора Йордан Ръсин, носител на наградата “Икар” 2019 за поддържаща мъжка роля.

ТЕАТЪРЪТ ОТСЯВА И СЪХРАНЯВА ТРОХИТЕ ОТ ЖИВОТА

Отново се обръщате към творчеството на Йордан Радичков. Каква е причината?

Една от причините  да избера театъра пред живописта беше, че Радичков вече съществуваше. Аз се припознавам в много негови неща – моето детство е много близо до това, което е имал той. Занимава и неговото послание, че трябва наистина „троха по троха“ да сбираме и пазим този наш живот. С годините все повече осъзнавам, че това е мисията на твореца и на театъра – да отсява и да съхранява трохите от нашия сиромашки животец. Те трябва да бъдат пренесени през потопа на времето, да бъдат сложени в този Ноев ковчег. Радичков влезе в „Сфумато“ с първата програма, която направихме по негови текстове преди 25 години. Ние го обикнахме в нашето мислене за театър, в образността, която удържаме. Той е бил на наши репетиции и е плакал. Сълзи, които не са от тъга, а от благодарност. Радичков винаги е бил нещо като „нашият човек“ – неговото чувство за хумор, неговата фантазия, неговата въображение, което неудържимо излиза от реалното, познатото, всекидневното и винаги иска да полети нанякъде.

Как се „превежда“ Радичков на езика на съвременната публика?

Аз съм отмахнал много от  персонажите в текста. Струва ми се, че те няма как да бъдат „днешни“ и че бихме изглеждали като занимание с това какво е било преди 30–40 години. Нещата, които искахме да бъдат сложени, са тези, в които и днешният зрител може да се припознае. Това е въпрос на селекция, но и на интуиция.

Има ли нещо, което съвременният човек трябва да сложи в Ноевия ковчег, което трябва да запази задължително?

С някакъв езоповски език Радичков ни подхвърля в своите разкази и пиеси, че „суматохата“ ще мине и ще замине, а животът ще си остане както преди. Ще се смени някакъв лозунг, политически цвят, но това ще отмине и там, около казана, животът ще продължи да бъде такъв, какъвто си е бил. Ще останат онези неща, които същински имат значение. Това, на което много държи Радичков, е тази нетърпимост към търпимостта. Това е нещото, което трябва да се съхрани – нетърпимостта към този робски манталитет, към такова едно вегетиране, живеене без живот. Нетърпимостта към тези неща трябва да бъде съхранява, поощрява, предизвиква.

В БИТКА СЪС СЕБЕ СИ

ЙОРДАН РЪСИН, АКТЬОР

Какво предизвикателство постави пред вас ролята на Глигор в „Нова библия“, за която получихте награда „Икар“ за поддържаща роля?

Те бяха неочаквани за мен. Да, ясно е, че преди да започне репетиционният процес очакванията и подготовката бяха за дълга и изморителна работа. Предизвикателствата всъщност бяха няколко.  Да мога да следвам проф. Добчев, да съм с ролята на Глигор в Радичковата “Суматоха” и всичко това в битка със себе си. Репетициите се оказаха неочаквано трудни, въпреки опитите на проф. Добчев да ми помогне и да ме изведе. Проблемът беше най- вероятно в предварително изградената в мислите ми представа за героя и как той живее, което се оказа голяма грешка. И в последствие –трудното ѝ премахване, „мъчителното време“ да преодолея себе си и да работя на чисто, чист!

Бях на границата на депресивното състояние – защо не се получава, къде бъркам, не разбирам,  край, не става… Не знам с каква помощ и откъде, но реших да играя необременен, примирен, а резултатът да бъде какъвто ще. И то взе че стана!

 

Въпросите зададе Любомир Парушев