В края на миналата година големият български актьор Владимир Пенев отпразнува 60-годишен юбилей. По този повод в рамките на театралния фестивал “Варненско лято” той ще получи почетен плакет на кмета на Варна. Можете да го видите в два спектакъла от фестивалната програма – “Пияните” на 6 и 7 юни и “Приятнострашно” само на 7 юни.
ЗА ПРИЯТНОСТРАШНОТО ОПИЯНЕНИЕ С АКТЬОРА ВЛАДИМИР ПЕНЕВ
В края на миналата година отпразнувахте 60-годишния си юбилей с ролята си в представлението „Бащата“ с режисьор Диана Добрева в Народен театър „Иван Вазов“. Защо избрахте именно тази пиеса, за да отбележите този специален повод?
В развитието ми като актьор винаги съм гледал на работата ми и на проектите, с които се захващам, като възможност да поставям предизвикателства пред самия себе си. В голяма част от случаите това са рискови проекти, които нямат особена популярност сред масовата публика. Пиесата „Бащата“, която гледах в Ню Йорк преди 2 години, ми се видя предизвикателство, в което бих се впуснал. Открих възможност да направя нещо, което мисля за театрална ценност. Не просто поредна роля или добре изиграно представление, добре режисирано, добре направено, а нещо, което да е специално, да е много лично, съкровено и да е риск, който рядко си позволяваме да поемем. Тема, на която почти не обръщаме внимание. Тема, която много лесно обществото ни в момента избягва и се прави, че не съществува. Бях убеден, че искам да работим над този текст, защото исках да видя дали е достатъчно, когато нещо вълнува толкова силно мен и моите колеги, да зарази и облъчи публиката. И тук съм страшно благодарен на Народен театър „Иван Вазов“ и на Мариус Донкин, който прие идеята, на Диана Добрева, разбира се, но най-вече на колегите актьори – Радина Кърджилова, Юлиян Вергов, Теодора Духовникова, Мария Каварджикова и Константин Еленков, с които лично съм разговарял неколкократно преди да им предложа да се включат в представлението. Такова отношение към работата, което те демонстрират, е ценност. Всяко изиграване е толкова разтърсващо и силно, че за всички ни е огромно удовлетворение. Разбира се, то е специално, защото е свързано с моята годишнина, но не бих искал зрителите да го свързват единствено и само с този факт.
На годишнината посветих и една татуировка, която си направих. С напредването на годините все повече неща ти се случват за последен път и все по-малко неща – за първи. И аз реших, че не трябва да се предавам и за първи път си направих татуировка. Тя е много специална за мен – представлява куче-пазител. То е основен пазител на духовните ценности. Видя ми се смислено да си я направя.
Спектакълът „Приятнострашно“ е за трети път в програмата на фестивалa, като този февруари беше неговото 150-то представление на сцената на Театър 199. Как си обяснявате дългия му сценичен живот?
„Приятнострашно“ има едно невероятно качество. То се занимава с нежна и деликатна любов, много трепетна и чувствена. Изградени са човешки взаимоотношения, в които актьорът обича да се потапя. Аз съм гледал и другите две представления от своеобразната трилогия на Яна Борисова и режисьора Галин Стоев – „Хората от Оз“ и „Малка пиеса за детска стая“. Но в „Приятнострашно“ откривам по-специално значение. То единствено крие потенциал за партньорство с публиката. Става дума за една градина, която публиката не вижда, а всичко се върти около нея. Ние предоставяме шанс зрителите да си я представят и да я преживяват такава, каквато необходимост имат в момента. Те не остават пасивни наблюдатели, а съпреживяват и сътворят представлението. Ето тези две неща за мен са изключително важни. Това със сигурност не е за широката публика и в същото време този спектакъл живее толкова години. Вероятно ще го поддържаме още дълго, защото е истински хубаво представление.
Оказа се, че публиката има нужда от такова. Разбира се, успехът се дължи на елегантната и деликатна режисура на Галин Стоев, на драматургията на Яна Борисова – пиесата е великолепна, а актьорите са много талантливи. Сценографията на Юлиян Табаков е активно действащо лице. Тя създава атмосфера, материализира фантазията.
Тази година фестивалът представя още един спектакъл с Ваше участие – „Пияните“ от Иван Вирипаев с режисьор Явор Гърдев. Какво беше предизвикателството за Вас като актьор да работите върху провокативния текст на руския драматург?
В „Пияните“ сякаш са синтезирани всички теми, които силно вълнуват съвременния човек, а най-важната безспорно е свързана с любовта. Пияните са едни хора, които може би за първи път в живота си пият алкохол. Те са по-скоро хора, които във върховата фаза на опиянението си стигат до прозрение и се освобождават от бита, посредствеността, ежедневието, баналността и си дават шанс да бъдат нещо друго и различно. Това много ми хареса. За мен винаги е голямо вдъхновение да работя с Явор Гърдев, защото той е изключително интелигентен човек и режисьор. В същото време е по свой начин чувствителен и на мен ми е много приятно да изваждам тази чувствителност. Мисля, че и на него му е приятно да знае, че текстовете, с които той се занимава и които съдържат гигантски обеми, трябва да бъдат и емоционални; те трябва да бъдат прекарани през нещо, което работи върху емоциите на зрителя. Репетиционният период беше приятен и донесе много хубави усещания. И отново – изключителен актьорски състав. Текстът на Вирипаев предоставя фантастична възможност да мотивираш актьорите, така че всеки да е максимално отдаден и потопен в действието. Ние сме 14 актьори на сцената, но никога не се срещаме. И все пак успяваме да изградим цялостно представление, въпреки че историите също не са повествователни и не преливат една в друга, а са различни пъзелоподобни части, които образуват една пълна картина.
При моя герой за мен беше много важна темата за любовта. Любовта е нещо, което по-скоро пренебрегваме, докато сме млади, мислим си, че можем без нея, но тя ни определя, спасява и ни дава живот. Аз изведнъж реших, че този човек трябва да стигне до някаква крайност, когато среща непознатото момиче, което му казва, че го обича. Така той осъзнава, че всъщност има голяма липса на любов и в този момент, без да знае защо, трябва да се съблече гол, да изчисти от себе си всичко, което е натрупал – цивилизацията, живота, баналностите, които са като налепили се отгоре му костюми – той трябва да ги махне веднага. На мен ми харесва да си измислям такива паралелни действия. Но ето в това е актьорската и режисьорска работа – на базата на текста творецът да търси едни по-асоциативни връзки.
Наскоро получихте ордена „Св. Св. Кирил и Методий“ от президента, както и отличието „Почетен гражданин на София“. В рамките на фестивала получавате специален почетен плакет на кмета на Варна. Какво означават за вас тези признания?
Стойността на тези награди е, че аз съм обществено разпознаваемо лице и мисля, че е част от мисията ми да давам добър пример – освен да бъда перфектен в работата си и да се справям максимално добре, да бъда и морален пример за това какво е добро, кое е красиво, грозно, как трябва да се опитваме да живеем, не само за да се изхранваме и да бъдем щастливи със собственото си благоденствие, а безвъзмездно да се опитваме да направим и живота на другите по-хубав.
Въпросите зададе Сияна Недялкова