Само на 5 юни фестивалната публика може да гледа на киноекран спектакъла на руския режисьор Тимофей Кулябин “Онегин”, заснет на живо на сцената на театър „Червен факел“ в Новосибирск. Проф. Майкъл Иърли разказва повече за знаменития роман на Пушкин и за неговото значение в 21. век според постановката на Кулябин.

Романът

„Евгений Онегин“, романът в стихове от Александър Пушкин, е от емблематичните творби в руската литература. Първоначално е публикуван като серия от откъси между 1825 и 1832 г., а като цялостно произведение – през 1833 г. Романът заема важно място в руската литература. Можем да го сравним с Шекспировия „Хамлет“ – фундаментален текст за литературата и изкуствата във всички англоговорящи страни.

Творбата на Пушкин е била многократно адаптирана в множество варианти – един от най-известните е едноименната опера на Пьотър Илич Чайковски от 1879 г.  Интерпретирана е посредством най-разнообразни форми: балети, филми, сериали, радиопиеси, канадски рок-мюзикъл от 2016… Може да се каже, че постановката на Тимофей Кулябин от най-забележителните ѝ съвременни интерпретации. Заглавието е неизменна част от репертоарите на руските театри, но продукцията на Тимофей Кулябин е изключителна, поради нейното модерно решение и рисковете, които режисьорът поема.

Романът на Пушкин е безкрайно любопитна творба. Главният персонаж, Евгений Онегин, е очарователен денди, но същевременно има своята демонична същност. Неговите безразсъдни и злонамерени действия всяват разруха и раняват хората, които обича. След като се появява за първи път в романа на Пушкин, Онегин се превръща в прототип на „анти-героя“, особено влиятелен за руска романтическа литература – той e едновременно пасивен и активен; фатално привлекателен мъж и опасен разбойник; роб на социалната система, но и постоянно изпитва и руши зададените бариери. Любовният триъгълник, който се оформя около него със  завладяващата Татяна и приятеля му Ленски, води до фатален дуел между двамата мъже – апотеоз на романа и отправна точка за развитието на руската литература.

Представлението и неговият режисьор

Сценичната интерпретация на „Онегин“ е дело на 34-годишния Тимофей Кулябин – един от най-интересните режисьори на съвременната руска сцена. Той работи в театър „Червен факел“ в Новосибирск от 2007 г., а от 2015 г. заема поста на артистичен директор. Това не е първата среща на режисьора с Пушкин – през 2007 г. Кулябин поставя краткия разказ „Дама Пика“. Неколкократно негови представления са били номинирани за престижната театрална награда „Златна маска“, а представлението по „Евгений Онегин“, част от репертоара на театъра от 2012 г., беше отличено в два категории на престижния приз.

През изминалия сезон имахме възможността да видим постановката на Кулябин по „Три сестри“ от А.П. Чехов, която беше уникална и дръзка. Тя изненада с решението актьорите да общуват единствено и само с възможностите на жестомимичния език. Режисьорът винаги търси баланса между класическия и експерименталния подход към текстовете, по които работи. Елементи от тях можем да открием в целия спектакъл, а актьорите ни завладяват с всяка своя поява на сцената. За тази продукция вниманието трябва да е изострено до най-висока степен.

Също както и много други руски режисьори, Тимофей Кулябин създава ударни образи на сцената чрез умелото боравене със сценографията и осветлението. Въпреки че тази постановка на „Евгений Онегин“ е ситуирана в сравнително тясно и ограничено пространство, то притежава мощна образност. По време на действието спални се превръщат в бални зали, а холовете – в цели имения. Столове, маси, които се нареждат едни през други, създават образа на различни места, различни светове, (при това много опасни). Продукцията впечатлява с трансформацията на предметите, които изглеждат едновременно елегентно-артистични, но и просто вехти. Това е един свят, който постига усещане за загуба, изолация и заплаха.

Връзката на Пушкин със света в 21. век

Една от основните черти на „Евгений Онегин“ е стихотворната му форма. Тук тя е пресъздадена като разказ, вместо диалог, докато актьорското изпълнение е изградено чрез средствата на пантомимата и физическия театър. Кулябин ни очарова със съчетанието на различни театрални езици. Режисьорът сякаш се стреми всеки зрител да открие своя собствена версия на „Евгений Онегин“. Персонажите невинаги споделят своите мисли, а напротив – непрестанно ги прикриват.

Актьорската игра в този спектакъл е впечатляваща. Известната сцена на дуела между Онегин и Ленски ни изправя на нокти. Тя е напрегната и драматична.

Този завладяващ спектакъл ни отвежда право в сърцето на съвременната трагедия. Той е пропит с усещането за разпад и раздяла. След него ще искате да гледате още.

Проф. Майкъл Иърли

Stagerussia.com

Над превода от английски работиха Любомир Парушев и Сияна Недялкова