Ценно е, когато една класическа пиеса „заговаря“ на езика на съвремието и става достъпна за зрителя от днес. Важно е режисьорите да се опитват да използват своите творчески средства и перспектива, за да предадат наследството, което ни е завещано. Важно е да имаме тази връзка с миналото, то е част от нашата култура. Но същевременно съществува и риск режисьорът да отведе нещата твърде далеч. Мисля, че в „Дивата патица“ Крис Шарков е знаел къде да спре.
Най-много ме впечатли как темата за фотографията е изведена като ключ към пиесата. Ибсен я пише във времена, когато професията на фотографа е изисквала знания, усилия, отдаденост и време. Днес ние имаме съвършено различен подход към фотографията, тя е станала част от ежедневието ни. Още в самото начало на представлението е зададена връзка със съвремието чрез цитираните думи на Сюзан Зонтаг. Предизвикателство е да се захванеш с подобен текст, в който е ясно как ще се развие сюжетът. Хареса ми главният персонаж, фотографът – той търси способ, който да му помогне да чете в душите на хората, така че те да не лъжат повече. Създава се и интересен акцент върху фотографията като средство да откриваш и да виждаш повече. Това придава нов аспект на факта, че дъщерята в пиесата губи зрението си. Това е метафоричен мост към темата за това да виждаш нещата, за желанието да ги виждаш и същевременно да не можеш да ги видиш.
Но от друга страна, историята се нуждае от продължение и развитие, защото спира в момент, който не показва реално света, в който живеем днес, когато фотографията се използва не за да разкрием истината, а понякога направо за да я скрием. Откриваме я навсякъде около нас. Това, което се случва в нашата реалност, е абсолютната противоположност на демонстрираното намерение в представлението. Тръгнах си със силното желание да видя още, може би свързано с историята на фотографията и довеждането ѝ до абсолютното настояще, до второто десетилетие на 21. век, но запазвайки препратките към начина, по който са я възприемали първите фотографи.
Мег Бадорек-Мисчук, консултант в сферата на изкуствата и културата, проектен мениджър, Обединеното Кралство
„Дивата патица“ ми се стори много добро и интересно представление и то най-вече заради актьорите. Всички те свършиха чудесна работа. Впечатли ме и сценографията и изобщо съм благодарна, че го видях.
Бригита Силина, Международен театрален институт – Латвия