Десет представления от съвременния български театър и танц включва тазгодишното издание на програма „Шоукейс“, която се организира вече за дванайсета поредна година в сътрудничество с фондация „Арт Офис“. Двайсет международни театрални професионалисти – мениджъри, театрални критици и специалисти, от тринайсет държави са нейни специални гости. Програмата се откри на 3 юни с “Дивата патица” от Хенрик Ибсен под режисурата на Крис Шарков, продукция на Народния театър.
ТРАГИЧНОТО ИЗМЕРЕНИЕ НА ИЛЮЗИИТЕ
КРИС ШАРКОВ, РЕЖИСЬОР
Забелязва се траен интерес от Ваша страна към пиесите на един от големите драматурзи на модернизма Хенрик Ибсен. С какво Ви впечатлява този автор?
Нещата, с които Ибсен ме впечатлява, са изключително много – няма как да е иначе, той е един от най-важните автори в историята на театъра. Ако е възможно да отделя едно нещо, върху което стъпва режисьорската ми работа по него, това е социалният контекст, в който Ибсен полага сюжетите и героите си, и най-вече преводът на този контекст в настоящето. Пиесите особено от средния период на Ибсен привидно обитават жанра „капиталистически реализъм”, работят подривно спрямо него, но без да излизат от опаковката му. Разбира се, социалният контекст понякога си е просто контекст, но една семейна драма при Ибсен не би могла да бъда разбрана без него.
Тук за мен се появява един интересен въпрос – защо, когато искаме да говорим за съвременния човек задълбочено, обобщаващо и театрално-устойчиво, можем да го направим по-пълноценно през модерната драма от края на 19. век, а не през съвременната драматургия?
В какъв етап от развитието Ви като режисьор се появява „Дивата патица“?
Трудно ми е да определя. Това е четвърти текст на Ибсен, който поставям. Не намирам особени амплитуди в развитието, по-скоро следвам една линия, която има своите натрупвания.
Какво според Вас казва пиесата на съвременния зрител? Какво разказва тя за съвременното общество?
Намирам „Дивата патица” за изключително съвременна в концептуалните си измерения, но по-остаряла в дизайна си. При реалистичните пиеси на Ибсен езикът и известна част от фактологията са предимно дизайн, а ядрото на текста е другаде. Затова „Дивата патица” е позабравена пиеса; за нейната реализация сценичната адаптация е решаваща. Тя е писана в зората на технологичните открития на 20. век и темата за фотографията е ключова за съвременната ѝ интерпретация. Именно тя беше движеща в структурирането на спектакъла и в репетиционния процес. За пръв път проблемът за образа, за отражението, за симулакрума става водещ в драматургията. Но тук не става въпрос само за производството на илюзии и лъжи, които социалната система изфабрикува. Проблемът за илюзиите в тази постановка е и проблем на артиста. Това го прави още по-екзистенциален и трагичен.
Въпросите зададе Любомир Парушев