„Напрегната и забавна модерна трагикомедия, която си заслужава да видите“, пише британският вестник “Телеграф” за пиесата “Съгласие” на Нина Рейн, чиято премиера се състои в Националния театър в Лондон през 2017 г. Режисьорът Недялко Делчев я поставя за първи път в България на сцената на театър “София” с младите актьори от трупата, сред които са Ирина Митева, Силвия Петкова и Неда Спасова. Тя гостува за първи път във Варна само на 2 юни от 19:30 ч. на сцена “Филиал” на Драматичния театър.
Пиесата пресъздава света на интелигентни млади хора, част от лондонския елит, от върха на социалната пирамида. И въпреки всичко, те са много объркани… Ето какво казва режисьорът Недялко Делчев за нея.
„Съгласие“ на Нина Рейн е сравнително нова пиеса, тя излиза през 2017 г. Как достигнахте до нея и с какво привлече вниманието Ви?
Наистина това е съвсем нов текст. Той отразява света от днес. Дори и от утре, защото някои от проблемите в пиесата са актуални в Англия, но тепърва ще ни връхлитат и нас. Завладя ме искреността на Нина Рейн; спечели ме почти чеховското ѝ разтваряне в хората, съпричастието ѝ към всеки от тях. Текстът е сериозен, умен и дълбок, но и ироничен, с дързък език, на места предизвикателен. Той е класическо драматургично огледало на част от безпътието на днешния човек… А историята как този текст дойде до мен е съвсем обикновена. Директорът на театър „София“ Ириней Константинов ми го предложи. Той беше чул и чел за премиерата в Лондон и вече беше поръчал текста. После ми даде да го прочета. Аз много го харесах. Преведен бе от Матей Тодоров. После намерихме верните съратници и се впуснахме в приключението.
Какви препратки намирате в света на пиесата, актуални за българското общество?
Светът на младите и успелите и в Лондон, и в София днес сякаш е белязан от сходни проблеми и копнения… Кои сме ние и накъде вървим? Какъв е смисълът на това, което правим? Вярваме ли в онова, което вършим или говорим? Има ли логика в света ни, в „системата“? Къде са границите на личната свобода? Как да оцелеем в днешния брутален свят с изчезваща човешка близост? Как да запазим брака си? Съчувстваме ли, съпреживяваме ли същностно – дълбоко и искрено – чуждата загуба, скръб, болка? Имаме ли сетива за тревогите и отчаянието на другия? … Добрият драматургичен текст, казал някога Чехов, не дава отговори, а поставя важните въпроси на съвремието ни. Ние имахме късмета да попаднем на текст с подобни качества.
Въпросите зададе Румяна Моллова