На 2 юни от 18:00 ч. на сцената на Кукления театър във Варна се представя постановката „Нирвана” от Константин Илиев с режисьор Максима Боева като част от българската селекция на фестивала. Осъществена изцяло от млад творчески екип (в ролите, тя се превръща в един най-убедителните дебюти за изминаващия театрален сезон, която продължава да получава номинации и награди. В ролите са актьорите Ирина Митева и Александър Евгениев, а сценографията е на добиващия все повече изяви и популярност Борис Далчев.
Пиесата на Константин Илиев се поставя на българската и международната сцена вече повече от 30 години. Изградена върху документални материали, тя проследява последната нощ на поета Пейо Яворов и неговата съпруга Лора Каравелова, преди да се чуят два фатални изстрела… Но тя не е само биографична драма. Представяме ви интервю с Максима Боева за нейния подход към пиесата, вече част от новата българска класика.
Максима Боева:
ОТКРИХМЕ НЕЩО ДЪЛБОКО ЛИЧНО В ПИЕСАТА
С какво „Нирвана“ от Константин Илиев ти стана интересна? Как подходи при поставянето на пиесата към заложения в пиесата сблъсък между Мъжа и Жената?
Пиесата съчетава в себе си документалното и художественото, а таква естетика винаги ми е била интересна. В текста открих теми, които ме вълнуваха или припознах като свои и исках да разкажа през моя поглед. Вярвам, че не съм сама в това – „Нирвана” е сред най-поставяните пиеси на българска сцена. За мен основна тема в спектакъла е манията и фиксацията, които се наместват на мястото на любовта. Тези двама души някога са се обичали, но сега са се вкопчили един в друг и се задушават. Иначе подходих към постановката както към всичко друго, което правя – през анализ и през интуиция.
Започваш работата си по пиесата като дипломна задача по режисура в Театралната академия. Какъв път измина представлението преди да стъпи на професионална сцена?
Процесът беше дълъг и труден, но за сметка на това удовлетворителен. Всички в екипа искахме точно в този момент да направим точно това представление – това се случва много рядко. Актьорите намериха по нещо дълбоко лично в пиесата. Постановъчният екип също.
Трябваше да се справим с много препятствия, включително технически. Борис Далчев беше измислил една механизация в сценографията, за която нямаше условия на учебната сцена. Но с него бяхме толкова убедени в решението, че си я изработихме сами, въпреки че нямахме представа как и никога не бяхме правили такова нещо – макари, тежести, въжета, механизмът вървеше накриво… изобщо кошмар. Но накрая бяхме толкова щастливи! Такива малки приключения…
Представлението е отличено с редица награди – една от тях е за млад театрален режисьор на името на Слави Шкаров, има и три номинации за „Икар“ 2019. Какво за теб е личното ти постижение в него?
Всички се учехме по време на процеса и добихме много умения – организационни, технически и художествени, разбира се. Радвам се, че явно имаме добър резултат и опитните колеги отличиха работата ни на няколко фестивала. Ако трябва да посоча едно лично постижение, то е, че не се предадох на нито един етап и не се оставих на течението въпреки трудностите. Докато това представление излезе от учебната сцена и намери своя дом в театъра в Шумен, трябваше много труд и постоянство. Това постижение обаче не е само мое, а на целия екип. Те вярват в спектакъла и продължават да се трудят за него.
Въпросите зададе Румяна Моллова