Представлението „Кралят Елен“ привлече вниманието с креативността, ентусиазма, енергията и разностранните изпълнителски умения на неговия млад екип. Режисьорът Анастасия Събева се обръща към очарователната пиеса на венецианския аристократ граф Карло Гоци, в която той редува реалистични и приказни импровизационни сцени в стила на комедия дел арте, следвайки възгледа си, че смисълът на театъра не е да отразява живота, а да оживява света на фантазиите. На сцената се появява трупа пътуващи актьори, които с артистичност и изобретателност разказват за приказния свят на измисления град Серендипо, където тайно заклинание позволява на душите да сменят телата си. Всеотдайните актьори играят по няколко роли, пеят и свирят, изпълняват танцови и акробатични номера. Резултатът е вълнуваща, забавна и неподправена романтична театрална приказка за възрастни в добрите традиции на игровия театър. Ето и какво разказва Анастасия Събева за представлението.
„Кралят Елен“ е независим проект, над който работите заедно с приятели – ваши колеги. Каква е историята на това представление?
Преди повече от година започнахме да правим това представление по една моя идея и си казах, че е по-важно да се съберем приятели, отколкото колко пари ще имаме и в кой театър ще бъдем. Аз исках да убедя моите колеги, че вдъхновен театър може да се прави независимо от средствата. С много дух и ентусиазъм създадохме това театрално представляване – така го наричам аз. Актьорите си взеха личните дрехи, вещи, инструменти, някои от тях се научиха да пеят и да свирят. Изиграхме „Кралят Елен“ няколко пъти в едно независимо пространство в София, но нямаше как да продължим да го представяме дълго там. По случайност дойде да ни гледа Марина Чеснер от Театър Азарян, която много хареса представлението и предложи да го играем на неговата сцена в НДК. И така се оказахме неочаквано на една разкошна сцена.
Защо избрахте именно тази пиеса, написана през XVIII в. от Карло Гоци, а не съвременна драматургия?
„Кралят Елен“ обслужи моя идея, която е преди текста. В днешно време артистите са оставени на случайността на съдбата и не знаят в нито един момент накъде ще ги отведе творческият им път. Казах си, че българският театър малко или много се завръща към средновековните корени на това изкуство, защото трупите са били съставени от група ентусиасти, всеки от тях правещ кой каквото може, а представлението се създава в момента на площада. И някак тази форма на създаване на театър ми беше много любопитна и исках да направя представление, което да обслужи тази естетика.
Безспорно всички актьори са много талантливи, пластични, креативни, играят вдъхновено в духа на импровизационния театър и комедия дел арте. Какви бяха подходите ви на работа с тях?
Ние сме много близки помежду си, още по време на обучението ни в НАТФИЗ работихме заедно по откъси и етюди. Имаме си огромно доверие и това улеснява страшно много работата. Никога не съм имала притеснение, че ще ги накарам да изпробват някоя глупава идея. Давам им възможност за много импровизации, работим заедно над всички идеи.

В творческата ви биография досега присъстват осезаемо приказните сюжети по произведения като „Алиса“, „Мери Попинз“, „Снежната кралица“. Какво ви връща постоянно в този приказен свят?
В този приказен свят ме връща фактът, че за мен действителността, в която живеем, е с много ясни граници. Преди векове е имало непознати територии, хората са се интересували един от друг, непрекъснато са търсили нови неща. В днешно време сме изключително пренатоварени от информация, понякога се чудя как живеем… Сякаш не си даваме сметка какво чудо е човекът сам по себе си, каква фантазия и какво въображение може да се съдържа в живота ни. Много е важно на зрителите да се показва, че има друг свят, различен от нашия, а според мен той се съдържа най-вече в приказни сюжети.
Въпросите зададе Сияна Недялкова
Гледайте “Кралят Елен”, част от българската селекция, на 11 юни от 20:30 ч. на Основна сцена, Драматичен театър.