В малка кръчма в севернобританския град Олдам Хари Уейд е местна знаменитост. Но какво може да прави вторият най-добър палач на Англия в деня, в който в страната се отменя законът за смъртното наказание чрез обесване през 1965 г.? Сред струпалите се около него репортери и редовни гости на заведението, умиращи от любопитство за реакцията на Хари на новината, се появява и един странен непознат с доста по-различен мотив за неговото посещение…
„Палачи“ (2015) е дългоочаквано завръщане на британския драматург от ирландски произход Мартин МакДона към театралната сцена след 10-годишно отсъствие и поредица от успехи в киното. „Палачи“ утвърждава мястото му сред водещите автори на новата британска драма, като след премиерата на пиесата в Роял Корт Тиътър тя е отличена с наградата „Лорънс Оливие“. В нея МакДона заменя нихилистичния тон на ранните си пиеси с абсурдистки хумор и заплита криминална комедия с майсторски диалог. В парадоксалните ситуации предизвикателно се надигат потиснати страхове и въпроси за справедливостта, морала и невъзможността за сигурни и готови решения. Актуален и стилен театрален трилър на режисьора Стоян Радев с актьорите от трупата на Театър „София“ и гостуващия Деян Донков в главната роля. За своята роля Деян Донков получава наградата “Аскеер” 2018 за водеща мъжка роля.
Предлагаме ви интервю със Стоян Радев.
Какво ви накара да приемете поканата на Театър „София“ да поставите пиесата „Палачи“?
Приех поканата веднага. С благодарност. Театър „София” има ексклузивните права върху поставянето на този текст за България. Възможността да режисираш най-новата пиеса на Мартин МакДона е рядък професионален шанс, защото ставаш съпричастен с един много талантлив и проницателен автор, на всичкото отгоре мой връстник.
Какво ви водеше в поставянето на пиесата?
Целта ми беше да постигнем едно органично сценично преживяване, в което героите не представляват предварително рамкирани психологически и социални типажи, а всеки търси своето място, своята значима роля в един динамичен процес. Интересното е, че първото впечатление за персонажите е обратното – те изглеждат обречени да бъдат това, което са, да нямат развитие. Тази неподвижност е и част от дълбокото послание на пиесата. Но точно затова за мен беше важно да не я приемаме като готова констатация, а да се борим с нея, да противодействаме на нейната неизбежност, макар и накрая битката да бъде загубена. Струва ми се, че само така смисълът не просто се маркира, но и се случва като живот.
Как тази съвременна британска пиеса кореспондира с българския контекст?
На повърхността аналогиите са съвсем преки – шумните прояви на псевдоконсерватизъм и патриотарство по родните земи отразяват нагласите, които движат голяма част от героите в „Палачи“, въпреки че пиесата разказва история от средата на 60-те в Северна Англия. Сега тук, както и тогава там, е налице отказът да се разсъждава, да се търсят истинските причини, да се понася собствената отговорност, като вместо това много хора са склонни да се крият зад лозунги, да скандират ретроградни идеологически клишета и така да симулират достойнство и преданост към големи и важни мисии. А под повърхността се натъкваме на още по-стъписващо съответствие между света на пиесата и нашия свят, доколкото в универсален план МакДона е представил човека, всеки човек като пленник на своята суета, на своите инстинкти, които го карат да убива. Претекстите може да се променят, личните мотиви може да се превръщат в държавна политика, но все едно – зад всичко стои една тъмна, непроменлива човешка черта, която се проявява във всеки контекст.
Може да се каже, че „Палачи“ е първият съвременен комедиен текст, който поставяте. Използвахте ли различен режисьорски подход и какъв беше той?
Милош Форман, който ни напусна през тази година, някъде казваше, че ако искаш да влезеш дълбоко в някоя тема, трябва да я погледнеш с чувство за хумор. Подходът ми следва тази максима, което означава, че гледам на смеха напълно сериозно.
Въпросите зададе Любомир Парушев
Гледайте “Палачи” на 8 юни от 18:30 ч. и на 9 юни от 19:30 ч. , Драматичен театър – Основна сцена.