На 5 юни от 18 ч. в Художествената галерия имате възможност да гледате спектакъла “Гилгамеш”, в който участват студенти и преподаватели в Театралния департамент на Нов български университет. Режисьорът Елена Панайотова го определя като “театрална оратория” върху едно от най-древните произведенеия в историята на човечеството. Ето и неговата история:
Епосът за Гилгамеш е една от най-древните литературни творби и произлиза от Месопотамия като първите версии са написани приблизително две хилядолетия пр.н.е. Въпреки разликите в последвалите интерпретации на историята, тя следва този сюжет:
Въпреки че Гилгамеш прилича на божество в тялото и ума, той започва царства като жесток деспот. Боговете чуват молбите на неговите потиснати поданици и създават див човек на име Енкиду, който бил също като Гилгамеш, чрез когото да го контролират. Този план обаче не успява – Гилгамеш и Енкиду стават неразделни приятели, равни по сила и великолепие. Недоволни, боговете изпращат смъртоносна болест на Енкиду и Гилгамеш остава сам. Той не спира да скърби за своя приятел и все по-често се замисля за собствената си смърт.
Обменяйки кралските си дрехи за животински кожи в знак на траур по Енкиду, той тръгва в пустинята, решен да намери Утнапшистим, който да му каже как може да избегне смъртта. След мъчителен проход през пълна тъмнина, Гилгамеш стига до красива градина край морето. Там той среща Сидури, забулена съдържателка на гостилница, и й разказва за своето търсене. Тя го предупреждава, че търсенето на безсмъртие е безполезно и че трябва да бъде доволен от удоволствията на този свят. Но когато не може да го отклони от целта му, тя го насочва към кораб, който го отвежда до Утнапшистим. Утнапшистим разказва на Гилгамеш историята за наводнението, чрез което боговете са решили да унищожат човечеството. Еа, богът на мъдростта, предупредил Утнапшистим за техните планове и му казал как да направи гигантска лодка, в която да избяга семейството му и всяко живо същество. Когато водите накрая се оттеглят, боговете съжаляват. Утнапшистим е възнаграден с вечен живот. В края на своята история той казва на Гилгамеш, че боговете няма да се съберат втори път на съвет заради него. Той разкрива на Гилгамеш начин да придобие безсмъртие – трябва да не спи 7 нощи.
Но той изпада в дълбок сън за цели шест нощи. Съпругата на Утнапишистим съжалява Гилгамеш и убеждава мъжа си да му подари нещо на сбогуване. Така кралят научава тайната за цветето на вечната младост. Гилгамеш с усилие намира цветето, но решава да изпробва действието му първо върху един от старците в своя град и се отправя обратно към Урук. Сред път посяда да си отдъхне край един кладенец и докато се къпе, една змия отмъква цветето и се подмладява. Отчаян, Гилгамеш се върща в Урук, намирайки единствена утеха в гордостта от издигнатите от него градски стени. Осъзнава, че не може да живее вечно, но че човечеството ще пребъде. Той вижда, че градът, който е отхвърлил в скръбта и ужаса си, е великолепно, трайно постижение – най-близкото до безсмъртието, към което може да се стреми един смъртен.
Материала подготви Елена Ангелова