Режисьорът Стефан Москов участва в тазгодишното издание на фестивала с два нови спектакъла – криминалната комедия “Редки тъпанари” (ДТ “Сава Огнянов” – Русе), част от българската селекция, и “Уестърн” (Държавен куклен театър – Варна), част от паралелната програма. Те са като театрални реплики и осъвременени български версии на знакови филма и разгръщат с пълна сила характерния за режисьора игрови театър. Вижте какво разказва за тях Стефан Москов.
В новите ви спектакли „Редки тъпанари“ и „Уестърн“ ползвате за основа киносценарии – съответно на италианския филм „Неизвестни извършители“ (1958) и „Малък голям човек“ с Дъстин Хофман. Това нова тенденция ли е във вашата работа и как можем да очакваме да продължи тя?
Вече имам повече любими филми, отколкото любими пиеси. А към италианското кино съм със специално отношение. Затова се захванах с него – като своеобразно „просветителско“ дело. Освен това повечето театрални пиеси са тълкувани по всякакъв начин от всякакви хора. Разбира се, има доста нови пиеси, писани от интересни съвременни автори, но те са за нови интересни съвременни режисьори. Ние, старите, си държим на старото!
Как адаптирахте сценариите на тези два филма за сцената?
Тъй като филмът служи само за провокация, аз се чувствам свободен в тълкуванията си. А и няма толкова ревностни киноведи, колкото театроведи, които да ме обвинят за своеволията ми върху текста. В лицето на Симон Шварц намерих чудесен сътрудник в писането на „Редки тъпанари“. Той доста добре владее техниката на изречението и структурата на разказа. А и той е възпитаник на учителката ми Юлия Огнянова и поради тази причина вкусовете ни често се засичат.
Как решихте да поставите именно „Уестърн“ в Кукления театър във Варна?
Работя драматичен театър за пети път с тази трупа. Имат ми доверие, защото сме с еднакви корени – куклени! Кукловодите надминават драматичните актьори по щуротия и парадоксалност, без които моите представления не могат. Освен това те смятат за нещо напълно естествено сценарият, музиката, костюмите и декорите да се измислят по време на репетиции. Идеята за този спектакъл дойде в разговор с Ладислав Цветков от bTV. Той ми припомни, колко хубав филм беше „Малък голям човек“, а аз спонтанно му благодарих и реших да го преработя за театър.
Съдържа ли се някакво авторово отношение към персонажите в заглавието „Редки тъпанари”? Разкажете за процеса, през който преминахте при реализирането на тази постановка в Русе.
Текстът в известна степен беше само основа за импровизация върху филма на Марио Моничели. По време на репетициите, актьорите участваха толкова пълноценно, че доста трудно успях да се върна, и то само донякъде, към първоначалния сценарий. Финалът почти се самоизмисли в деня на премиерата. А заглавието дойде от Андрей Слабаков. „Виновник“ за този спектакъл е Йосиф Шамли. Той ми се обади от името на останалите актьори, за да им предложа нещо интересно, в което да участват…
В свое изказване споделяте, че обичате да гледате спектаклите си и да ги променяте дори и след премиера. Как се развиват „Уестърн“ и „Редки тъпанари“?
В „Редки тъпанари“ Александър Сано постоянно си измисля нови текстове. Явор Бахаров във всяко представление пуска нови неща. Роберт Янакиев провокира с неочаквани вметвания. Другите гъвкаво реагират и така представлението расте. „Възпитах си“ нова трупа. Друг не може да ми я ползва, имам специален код, с който я отключвам. Същото важи и за варненските кукленици. В момента със Симон Шварц работим върху филма на Еторе Скола „Грозни, мръсни, зли“ за Русенския театър. Имаме и готова версия на друг филм на Еторе Скола – „Обичахме се толкова много“ за театър „Зад канала“ в София. Вече започнах да обмислям театрални версии и на анимационни филми…
Въпросите зададе Любомир Парушев
Гледайте “Редки тъпанари” на 2 юни от 19:15 ч. и на 3 юни от 19:30 ч. на Сцена “Филиал”, Драматичен театър и “Уестърн” на 11 юни от 18:15 ч. в Кукления театър.