“Вярвам, че Варна ще е първото ни пристанище”, казва композиторът Петър Дундаков в специално интервю за предстоящия концерт на 12 юни във Фестивалния и конгресен център в морския град. Той е по повод новия албум “БууЧииМиш” на уникалния вокален ансамбъл “Мистерията на българските гласове”, носител на наградата “Грами”, в който специален гост е Лиса Джерард (съоснователка на световноизвестното дуо Dead Can Dance, също носителка на “Грами”). Албумът съдържа оригинални композиции и преработки на фолклорни мелодии, създадени от композиторите Петър Дундаков, Лиса Джерард и Джулс Максуел. В него участват още световният шампион по бийтбокс – SkilleR и немският перкусионист Дейвид Кукерман. За това какво да очакваме на концерта, разказва Петър Дундаков.

„Мистерията на българските гласове”, Лиса Джерард и проектът „БуЧииМиш” за първи път пред варненска публика! Албумът, на който вие сте музикален продуцент, ще бъде представен като част от програмата “Интермецо” – съвместна инициатива на международния театрален и на международния музикален фестивал „Варненско лято”. Как бихте описали изживяването, което ни предстои?
Концертът във Варна е крачка напред за целия ни екип по отношение на албума „БуЧииМиш”. Ще има въвеждаща част само с „Мистерията на българските гласове”, последвана от самостоятелен елемент на Лиса Джерард и симфоничния оркестър, а третият компонент накрая е колаборацията помежду им. Преплетени са много различни тембри, но за мен органиката е най-важната. За първи път пред българска публика ще бъдат представени изпълнения на Лиса Джерард, част от новия й репертоар с перкусиониста Дейвид Кукерман – изцяло акустично звучене. Аранжиментите са мои, пригодени за жив оркестър. На сцената ще се качат около 50 човека, ще има и класически щрайх. Това са много различни изпълнители, както и различни жанрове музика, макар че аз не вярвам в жанровете, защото това, което ние създаваме, е само по себе си жанр. Това е съвременността. Онова, което остава като изживяване, е една мистерия на гласовете – като започнеш от хора, през Лиса Джерард и бийтбоксера Skiller – всички тези уникални музиканти… Много съм горд, че след участието ни с проекта в Брюксел, към нас се присъедини контрабасистът Георги Дончев. Той живее в Берлин и е един от най-изявените български джазмени. Целият ансамбъл, с който пътуваме по света и представяме албума „БуЧииМиш”, е изключителен. Освен Георги Дончев, с нас е перкусионистът Дейвид Кукерман и гъдуларката Христина Белева. Тя се занимава с фолклор, но участва и в много съвременни проекти – работихме заедно във филма „Пощальонът”. В екипа ни е и Петър Миланов, който освен че е уникален китарист, има и свой собствен инструмент: тамболир. Всеки един от музикантите в тази инструментална група е цвете, а заедно всички създават букет. Букет от различни музикални традиции. Певиците, близо 20 човека, също оживяват индивидуално. Идеята ни е по време на концерта всеки от артистите да има своя момент, своето място, в което да изрази себе си. Работим върху това в перспектива, защото замисълът на проекта е по-дългосрочен, а не да бъде представен еднократно. В това има много голям потенциал. Самото общуване между екипа ни вече се превръща в повод за нов музикален израз. Независимо от различията, в един момент всички ние се превърнахме в общност.

Очевидно не само професионален гъдел или любопитство към музикалното изследване, но и душевността ви, близката чувствителност на хората в екипа правят тази симбиоза помежду ви толкова силна?
Да, чувствителност, но и глас. Гласът е този, който обединява всичко в проекта „БуЧииМиш”. Гласът като възможност за изява на музиканта, на личността. За мен във фолклора са изключително интересни всички форми на провиквания, на чисто човешки експресии, както и самото говорене. Интегрирали сме това в албума. Той не представя просто добре полирани песни, а се стреми към най-примитивните форми на изразност. Това, което сме подготвили за публиката във Варна, ще е едно голямо пътешествие.
Културните ви влияния са многообразни. В музиката, която създавате, е заимстван опит от различни изкуства, фрагменти от различни жанрове. Може ли да се каже, че днес музиката в нейната класическа, консервативна форма е по-скоро невъзможна?
Аз съм завършил композиране в Холандия. Занимавал съм се със съвременна класическа музика в контекста на оркестрова, камерна музика. За мен класическата музика не представлява затворена рамка. В началото на работата ми по албума като негов протагонист се открои „Мистерията на българските гласове”. Бях поканен от Бояна Бункова, която е управител на “Шуберт Mюзик Пъблишинг” за България. Първата земя, от която трябваше да тръгнем, беше българският фолклор и уникалността на тези гласове, които са свързани с песенния фонд. А те са неизчерпаемо богатство! Това в известен смисъл е диалектиката между нещо, което има граници и в същото време темата за разширяването на границите е така важна в моето разбиране за фолклора. Не можеш да не се съобразиш с определени особености, които тези гласове имат. Когато започнахме работа по албума, искахме да не се ограничаваме в традицията, като преповтаряме онова, което е правено по гениален начин 80-те години. Историята изисква движение. Това, което не се движи, не може да има история, няма и съвременност. Идеята ни беше да направим нещо, което е съвременно, в същото време да се запази силата на българския фолклор и уникалността на гласовете.
И как се осъществи срещата с Лиса Джерард?
С Лиса Джерард разговорите преминаха през “Шуберт Mюзик Пъблишинг”. Това е интернационална компания с представителства в различни страни. От немския офис се свързаха с един от кийбордистите на Dead Can Dance – Джулс Максуел, който също участва като композитор в някои от песните. Tой замина за Австралия, за да говори с Лиса и малко след това пратиха първите 5 или 6 демо записа. Аз ги доаранжирах и дообогатих в контекста на българския фолклор, като смених целия набор от инструменти. Работихме заедно и с перкусиониста Дейвид Кукерман, който е изключителен музикант. Той има много широк поглед към перкусионното изкуство не само на Европа, но и на Близкия изток, на екзотичния перкусивен звук. Дейвид свири в почти всички песни от албума, пътува с нас по концертите и участва в тази част от тях, която е свързана само с Лиса Джерард. По-късно поканихме Skiller, който много се въодушеви. За мен в него има някаква форма на гениалност. Това, което той прави, също е фолклор: напълно неинституционализирана традиция, плод на развитието на света в края на XX век началото на XXI век. Със Skiller и Дейвид Кукерман се опитахме да запазим максимално неравноделността и по-скоро да се осъвремени звученето. Фундаменталната субстанция искахме да остане именно в неравноделните ритми. И така работата ни продължи в период от около 3 години, това са записи от Австралия, през Берлин и София: много сложен репетиционен режим, защото народният хор изисква време в усвояването на нов материал. Но времето мина неусетно с постоянен труд и много стени, разбити с глава.
И сега сте нетърпеливи да се срещнете с публиката във Варна.
Много съм нетърпелив да срещна публиката във Варна. За мен този град винаги е бил свързан с интелигентна и отворена към новото публика. Към нещо специално, което може да остави дълбока следа в емоционалния й опит. Аз вярвам, че Варна ще е първото пристанище за целия екип на проекта „БуЧииМиш”.
Въпросите зададе Рада Езекиева
Следете всичко за концерта: тук